Сигналът „28“ означава, че агент 173-В41-299 ме вика на среща. „28“ означава, че безличната среща ще се състои в първата събота след получаването на сигнала. Час — между 4,30 и 4,45 сутринта. Място — Атерзее, в района на Залцбург.
299 има цяла система от сигнали и може да ни вика на лична или безлична среща всеки момент. Всеки вариант на връзката ни е премислен до най-малките подробности и всеки вариант има свой номер. Зад номер „28“ се крие цял план с варианти и запасни комбинации.
Неуязвимостта на ГРУ се осигурява преди всичко от това, че броят на срещите с ценната агентура е сведен до минимум и ако е възможно — до нула. Работя десет месеца с агент 299, но никога не съм го виждал и няма да го видя. Безличните срещи с него се правят два-три пъти месечно, но за двадесет и една години работа в ГРУ той е имал само шест лични срещи и е виждал в лице само двама офицери от ГРУ. Това е правилна тактика. Липсата на лични среши защитава нашата агентура от грешките ни, а офицерите — от скандални провали и сензационни фотографии на първите страници на пресата.
При безличната среша офицерът на ГРУ и неговият агент могат да бъдат на десетки километра един от друг. Никой от тях не знае къде е събеседникът му. За предаването на съобщение или за размяна на съобщения ние не използваме радио или телефон. Използваме водопроводните или канализационните тръби. Понякога два телефонни апарата могат да бъдат включени към някоя метална ограда или към ограда от бодлива тел. Тези „свързочни участъци“ предварително се подбират и проверяват от осигуряващите офицери.
Но за връзка с ценните агенти ГРУ най-често използва водата. Нека полицията си прослушва ефира. Водата е най-добрият проводник на сигнали и много по-малко контролируем. Когато полицията започне да контролира всички реки, езера, морета и океани, тогава ще преминем към други начини на агентурна свръзка. Свързочният институт на ГРУ все ще измисли нещо до тогава.
11
Капки роса по ботушите ми. Крача бавно към езерото по високата мокра трева. Наоколо — брези и ели. Клиновете на върховете на елите са като плътна ограда около водата. Като стена. Звъняща тишина. Да не настъпя някоя клечка. Защо да се шуми? Шумът оскърбява тази чиста вода, тази кристална прозрачност на небето и розовите планински върхове . Тук винаги ще бъде тихо. И Спецназ да дойде тук, тропотът от войнишките ботуши няма да наруши тишината: меката обувка на диверсанта не трополи като подкования ботуш на пехотинеца. После оттук ще премине 6-та гвардейска танкова армия. Ще има грохот и рев. Но съвсем за кратко. Отново ще се възцари звъняща тишина и малкият уютен концлагер на брега на езерото няма да я наруши. Може аз да бъда началник на лагера, а може и обикновен затворник заедно е местните социалисти и борци за мир да съм.. Така е било винаги: който пръв приветства Червената армия или иска да се договори с нея за мир — той пръв попада под ударите й.
Зазорява се. Земята ъзтрржено поздравява изгряването на светилото. Животът ликува. Животът тържествува, готвейки се да посрещне хвърлящия отблясъци водопад от светлина, който ще връхлети откъм върховете на планините. Ето сега, още съвсем малко. Оглушителното цвърчене на птиците ще гръмне като химн, поздравявайки светлината. Но още е тихо. Капките още не са заблестели като брилянти, червеното злато още не се е разляло по склоновете на планините, лекият ветрец още не е понесъл аромата на диви цветя. Природата е стихнала в най-последния миг пред взрива от възторг, радост и живот.
Кой се любува на това? Само аз. Витя-шпионинът. И още моят агент с номер 299. Той се промъква към езерото от съвсем друга страна. Интересно дали разбира поезията на природата? Може ли с часове да слуша нейните шумове? Разбира ли, че сега двамата с него водим подготовката за строителството на малкия концлагер на полегатия бряг? Разбира ли този стар глупак, че и аз, и той, можем да станем обитатели на този най-живописен в света лагер? Дали може да съобрази, че онези, които работят твърде близко до гърлото на машината за месо, попадат в нея по-често от обикновените смъртни? Допуска ли с дървената си глава, че по волята на съдбата неговият лагерен номер може много да прилича на агентурния му индекс? Нищо не мисли той. Аз нямам къде да се дяна, родил съм се и съм израснал в тази система. И от нея не можеш да избягаш. А той, мръсникът му с мръсник, доброволно ни помага. Ако комунистите не ме разстрелят, не ме изгорят в крематориума или удавят в някой препълнен шлеп, а ме сложат да командвам концлагер, такива доброволни помощници ще оградя в специален сектор и няма да ги храня. Нека един друг да се самоизяждат. Както мишките в желязната бъчва: първо изяждат най-слабата, втора по ред е мъничко по-силната… Нека всеки ден си определят кой от тях е най-слабият. Нека всеки се страхува да заспи, за да не го удушат и изядат, докато е сънен. Ето, тогава може би ще разберат, че на земята няма и не може да има хармония. Че всеки трябва сам да се защитава. Ех, дяват да го вземе! Да вземат да ме направят началник на лагер!