Време е.
Пускам въдицата в езерото. Въдицата ми много прилича на обикновените. Разликата е само в това, че от дръжката може да се изтегли едно малко проводниче и да се присъедини към ръчния ми часовник. Той, от своя страна, е свързан чрез кабел с малка сива кутийка. От часовника кабелът тръгва по ръкава ми и се спуска във вътрешния ми джоб. Циферблатът на малко необикновения ми ръчен часовник светна, а след минута изгасна. Това означава: предаването е прието и е записано върху тънката жица на моя магнитофон. Вълните, носещи съобщението, не се разпространяват в ефира. Нашите сигнали се разпространяват само в границите на езерото и не излизат извън бреговете му. Съобщенията предварително се записват на магнитофон и се предават с пределно висока скорост. Много трудно е да се прехване агентурното съобщение, дори и ако предварително се знае времето и мястото на предаването и честотата му. Без да се знаят — не е възможно да се прехване съобщението.
Правя се, че навивам часовника си. Циферблатът му за миг светна и угасна: предадено е съобщението-отговор. Време е и въдицата да си прибирам.
XIII ГЛАВА
1
— Другарю генерал, имах връзка по вода с 299-ти. Той съобщава, че през близките месеци в неговия хотел едва ли ще има клиенти от местата, които ни интересуват.
— Лошо.
— Но 299-ти не получава даром парите си. Той е установил приятелски отношения със собствениците на съседните хотели и понякога под различни предлози има възможност да прегледа предварителните заявки.
— Ти как мислиш, не е ли опасно? — командирът знае, че не е опасно, но е длъжен да ми зададе този въпрос.
— Не, другарю генерал, не е опасно. 299-ти е хитър и опитен. Та той съобщава, че в съседния хотел — аз придърпвам към мен лист хартия и пиша името на хотела. Нямам правото да споменавам дати, адреси или имена на обекти и хора. Дори и сред защитените стаи трябва да ги пишем на хартия, като понякога произнасяме дати и имена, нямащи никакво отношение към въпроса. — В съседния хотел е резервирано място за един човек… записвам името му на хартията. Той работи в Испания. В град…
Слагам пред себе си лист хартия и тържествено изписвам с огромни букви името РОТА.
Той ме гледа, не може да повярва. И тогава върху листа отново пиша краткото очарователно название, което се присънва на всеки разузнавач нощем, което звучи като кристален звън за всекиго от нас — РОТА
Той се смее, аз се смея. По света има стотици места, които са интересни за нас, всяко от тях е находка, всяко е усмивка на съдбата към разузнавача. Аз извадих истински късмет — РОТА
— Да те проверя ли? — смее се той. Това е шега, естествено. Защото не можеш да си офицер от ГРУ и да не знаеш характеристиките на тази база. При думата РОТА в мозъка на всеки офицер от ГРУ като в компютър се появяват кратки фрази и точни цифри: площта на акваторията й е 25 квадратни километра; пристанището е защитено от вълнолом, дълъг 1500 метра, има три пристана — по 350 метра всеки, дълбочината край пристаните — 12 метра, склад за муниции — за 8000 тона, хранилище за нефтопродукти — за 300 000 тона; аеродрум с една писта с дължина 4000 метра. А че там се базират американски атомни ракетни подводници — това всички го знаят. Навигаторът се разхожда из кабинета. Навигаторът потрива ръце.
— Пиши запитване.
— Слушам.
2
Човек от малкото испанско градче Рота. Нищо не знам за този човек. Дори още не е ясно: американец ли е или испанец? Но аз попълвам „запитването“. Утре това запитване ще бъде пуснато в големия компютър на ГРУ. Големият компютър ще съобщи всичко, което знае за теб.