Слизам долу пръв и се задълбочавам в сутрешните вестници — изобразявам равнодушие.
Ето, слезе за закуска възрастна двойка. Премина и жена с неопределена възраст, неопределена националност и свадливо, свръхагресивно кученце. Ето и групата усмихнати японци, окичени с фотоапарати. А ето го и него. Усмихнах му се и му кимнах. Позна ме и кимна…
След закуска отивам в стаята си. Почистването още не е започнало. Окачвам на вратата табелката „Моля, не ме безпокойте“, заключвам вратата, смъквам щорите на прозорците и, останал на тъмно, се изтягам с удоволствие в леглото. За подобен ден, когато не трябва да бързам за никъде, си мечтаех отдавна. Опитвам се да си припомня всички подробности от вчерашния ден, но резултатът е само блажената усмивка на лицето ми. С тази усмивка сигурно и съм заспал.
Вечерта танцувам екзалтирано в тълпата. Той пак е на същото място, както вчера. Сам е. Като го виждам, се усмихвам. Намигам му и с жест го каня в тълпата на буйстващите. Усмихва се и отрицателно клати глава.
На следващата сутрин слязох пръв в хола. Той беше втори.
— Добро утро — казвам, като му протягам днешните вестници.
— Добро утро — усмихва се той.
На първите страници на всички вестници може да се види президентът на Уганда Амин Дада. Обменихме по някоя, и друго фраза и тръгнахме за закуска.
Сега най-важното е да не го изплаша. Може, разбира се, до подходя и по-смело, но имам няколко дни и затова използвам „плавен контакт“. Много неща за този човек не са ни известни. Но дори наблюдаването в продължение на няколко дни дава твърде много полезна информация: сам е, не сваля жените, не пилее пари, но и не се стиска за всеки долар, весел е. Последният факт е твърде важен — най-лошото нещо е да се вербува мрачен човек. Не се напива, но пие редовно. Чете много книги. Гледа и слуша последните новини. Не носи никакви ювелирни изделия. Косата му не винаги е добре сресана — дори само това е достатъчно, за да се научи нещичко за вътрешния свят на някого. Челюстите му често са стиснати — верен признак за вътрешна стегнатост, съсредоточеност и воля. Трудно е да се вербува такъв, но затова пък после се работи лесно с него. Много дълго крадешком наблюдавам израза на лицето му. Особено необходими са ми всички подробности за очите му — разположени са широко, клепачите не надвисват отгоре им, има малки торбички под тях. Зениците преминават много бавно от едно в друго положение и се задържат дълго в едно положение. Отпуска клепачите си бавно и също така бавно ги вдига. Погледът му е дълъг, но не винаги внимателен. По-често е отсъстващ, отколкото изучаващ. При изучаването на човека се отделя особено внимание на мускулите на устата при различни ситуации: при усмивка, при гняв, при раздразнение, при отпуснатост. Но и усмивката може да бъде различна: снизходителна, презрителна, гнуслива, щастлива, иронична, саркастична, има и усмивка на победителя, и усмивка на победения, на попадналия в неловко положение или заплашителна, близка до озъбването усмивка. Работата им е нещо като огледало на душата. И тези подробности са много по-важни, отколкото познаването на финансовите и служебните затруднения, макар че и това не е лошо да се знае.
През нощта хвърлям в колата раница, дълги ботуши, въдица и тръгвам за едно далечно езеро да ловя риба. На разсъмване от тръстиките се появява Младши лидерът. Сяда до мен и мята въдицата си във водата. Наоколо няма никой. Водата на разсъмване е топла, леко се изпарява. Розова е от зазоряването, слънцето още не се вижда.
Заместник-командирът не понася риболова. Особено го дразни, че на света има хора, които доброволно пипат с ръце червеите. Той се страхува да ги докосне — виж, ако му заповядат, тогава работата е друга. Но тук той беше старши. Нямаше нужда да ги пипа с ръце и затова мята въдицата с празна кукичка. Много е изморен. Очите му са съвсем червени, а лицето му — сиво. Заради кратката си среща с мен явно е прекарал цялата нощ зад волана. А сам си има доста свои, отговорни дела. Прозява се неудържимо, докато ме слуша.
Наистина в края на разказа престана да се прозява, дори леко се усмихна.
— Всичко е добре, Викторе.
— Мислите ли, че мога да го вербувам?
За трети път през живота си бях удостоен с поглед, какъвто някой уморен учител дарява на своя рядко тъп ученик. Учителят трие зачервените от недоспиване очи:
— Слушай, Суворов, ти нещо май не разбираш. При такъв случай ти просто нямаш право да питаш за разрешение. Ако попиташ, ще ти откажа. Някога ти ще станеш Младши лидер и дори Навигатор, но запомни: и тогава не трябва никого да питаш. Ще изпратиш запитване в Аквариума, а отговорът поради технически причини непременно ще закъснее. Аз мога да знам твърде много неща за твоя човек, но не мога да го почувствам. Ти разговаряш с него и само твоята собствена интуиция тук може да ти помогне. В тази ситуация нито аз, нито Навигаторът, нито Аквариумът, искаме да поемем отговорността. Ако не го завербуваш, ще е твоя грешка, която скоро няма да се прости. Ако сгрешиш и те арестуват по време на вербуването, и това няма да ти се прости. Всичко зависи само от теб. Завербуваш ли го, орденът ще си бъде твой, ще те хвалят, ще се отрази на твоя успех и кариера. Тогава ние всички ще те подкрепим. Запомни, че Аквариумът е винаги прав. Запомни, че Аквариумът винаги е на страната на онези, които имат успех.