Ако нарушиш правилата и се провалиш, ще попаднеш в трибунала на ГРУ. Действаш ли точно по правилата, но се провалиш, пак ти ще си виновен: използвал си устава догматично. Но успееш ли, ще те подкрепят всички и ще ти простят всичко, включително и нарушаването на най-важните ни правила. „Творчески и гъвкаво е използвал устава, като е отхвърлил остарелите и отживели правила.“ Ако си сигурен в успеха си — отивай и вербувай. Ако не си сигурен — откажи се сега. Ще пратя някой друг, за подобна възможност мечтае всеки разузнавач. Твоя си работа.
— Ще вербувам.
— Това вече е друга приказка. И запомни: нито аз, нито Навигаторът, нито Аквариумът одобряваме твоите намерения. Ние просто не знаем за тях. Ако сгрешиш, ще кажем, че си едно глупаво момче, превишило пълномощията си, за което трябва да бъдеш изгонен на космодрума Плесецк.
— Разбирам.
— Тогава ти желая успех.
За да прилича на рибар, той взе няколкото хванати от мен рибки и се скри в тръстиките.
6
Вечерта пием със 713-ти. Той и не подозира, че отдавна има номер, че Големият компютър му е отделил специално внимание, че около планинския хотел са събрани доста сили на ГРУ, че от Аквариума е пристигнал един от водещите психолози на ГРУ, полковник Стрешнев, който направи анализ на краткия филм, сниман от мен. 713-ти не знае, че работата на лицевите му мускули са анализирали, може би най-добрите психиатри от тайния свят на разузнаването.
Пием и се смеем. Говорим за всичко. Започвам да говоря за времето, за парите, за жените, за успеха, за властта, за запазването на мира и предотвратяването на световна ядрена катастрофа. Трябва да има някаква тема, която той ще подкрепи и ще започне да говори. Главното е да говори повече от мен. За това е необходимо някакво ключе. За това е необходима тема, която го интересува. Пием отново и отново се смеем. Ключето е открито. Него го интересуват акулите. Гледал ли съм филма „Челюсти“? Не, още не съм. Ех, какъв филм само! Устата на акулата се появява, когато залата, пълна със зрители, не я очаква. Какъв ефект! Пак се смеем. Той ми разказва за навиците на акулите. Необикновени същества… Пак се смеем. Старае се да отгатне от каква националност съм аз. Грък? Югославянин? Мелез между чех и италианец? Мелез между турчин и германец? Ами не, руснак съм. Смеем се и двамата. Че какво правиш тук, руснако? Шпионин съм! Искаш да ме завербуваш ли? Да! Двамата се смеем до сълзи.
След това той изведнъж престава да се смее.
— Ти наистина ли си руснак?
— Наистина.
— Шпионин ли си?
— Шпионин съм.
— Дошъл си да вербуваш мен?
— Теб.
— Всичко ли знаеш за мен?
— Не всичко. Но някои неща.
Мълчи дълго.
— Нашата среща е снимана на филм и ти сега ще ме шантажираш?
— Срещата ни е снимана на филм, но няма да те шантажирам. Може би това не съвпада със шпионските романи, но шантажът никога не е давал положителни резултати и затова не се използва. Поне от моята служба.
— Твоята служба КГБ ли е?
— Не. ГРУ.
— Никога не съм чувал за него.
— Още по-добре.
— Слушай, руснако. Дал съм клетва да не предавам никакви тайни на чужди държави.
— Не трябва да предаваш никакви тайни на никого..
— И какво искаш от мен? — той явно никога не е срещал жив шпионин и просто му е много интересно да си поговори с мен.
— Ти ще напишеш книга.
— За какво?
— За подводниците на базата Рота.
— Ти знаеш, че аз съм от тази база?
— За това и вербувам теб, а не онези от съседната маса.
Отново се смеем.
— Струва ми се, че всичко е като на кино.
— Това винаги е така. Аз също никога не съм мислил, че ще попадна в разузнаването. Е, лека нощ. Ей, момиче, сметката.
— Слушай, руснако, ще напиша книгата и какво по-нататък?