— Британското посолство ли е?
— Да — но всичко коренно се беше променило. Краткият отговор звучи рязко и отчетливо като военна команда. Познатият мъжки глас:
— При вас всичко наред ли е? Безпокояхме се. Толкова дълго не се обадихте…
— Моето послание…
— Предадохме посланието ви в Лондон. Това е много важно съобщение. Получихме вече отговора. Очакват ви. Готов ли сте?
— Да
— Адресът на визитната мястото, където трябва да ви срещнем ли е?
— Да.
— На визитката не е посочен час. Това означава ли, че трябва да ви срещнем колкото може по-бързо?
— Да.
— Така и помислихме. Нашите официални представители вече са там.
— Благодаря — тази дума кой знае защо произнесох на руски. Не знам дали ме разбра.