Първият диверсант, Плешивият Тарзан, се навежда, изнесъл напред десния си крак за устойчивост. Брат Евлампий е отпуснал телеса отгоре му. Третият се е отпуснал на гърба на втория и така — цялата група, сляла се в едно цяло, очаква сигнала. След сигнала задните ще напрат на предните и цялата група почти едновременно ще излети през широкия люк. Добре им е на тях. А мен никой няма да ме бута. Гигантските крила с леко изшумоляване се дръпнаха настрани1. Студът ни удря в лицата. Нощта е безлунна, но снегът е ярък, заслепяващ. Всичко се вижда като денем. Земята — ей я на. Храстите и малките горички са побеснели — препускат покрай нас с див галоп. ТРЪГВАМЕ! Братлета! ТРЪГВАМЕ!!!
1Става дума за големи четиримоторни самолети, които пускат парашутистите отзад,а не отстрани,както е при малките самолети. (Бел. пр.)
Човечеството не е измислило нищо по-лошо от това. Толкова ошашавели очи край мен. Сирената вие, като умиращ звяр. Ревът й разкъсва тъпанчетата ми. Това е, за да се загнезди по-дълбоко страхът. А лицата са изкривени. Всеки крещи страшната дума: ТРЪГВАМЕ! Няма как да се измъкнеш. Натискът отзад е неотразим. Предните се изсипаха в студената мъгла. Потокът на вятъра подхвърля всекиго с краката нагоре. ТРЪГВАМЕ! А задните, увлечени от стадния инстинкт, тутакси излитат в черния снежен вихър. Рязко вдигнах ръка нагоре. Щракване. И излитам в студения мрак, където порядъчни хора не летят. Тук има само дяволи и вещици, яхнали метли, и един Витя Суворов с неговия парашут.
На свръхмалка височина всичко става едновременно: главата надолу, жестокият студ те шиба с многожилен камшик по муцуната, краката нагоре, страшно дръпване зад врата, краката надолу, вятърът в пазвата ти, под кожената жилетка, удар по краката, пак твърдите парашутни въжета — по мутрата, а в ръкавиците и в ръкавите до лактите е стигнал топъл сняг и започва да се топи. Ама че гадост…
Заровихме парашутите в снега, посипахме с някаква гадория наоколо. Това е срещу кучетата. Сега цялата местна милиция, КГБ, частите на МВР — всички тренират. Всичките те са хвърлени сега срещу нашите нещастни групи. А на нас, смятай, ръцете ни са вързани.}
Ако имаше война, щяхме да превземем няколко бронетранспортьора или коли и да се разхождаме из окръга Но сега война няма и ни е забранено да превземаме транспортни средства. Драконова заповед. С краченца, с краченца. По-далеч от кучетата.
Ските ни са къси и широки. Отдолу са покрити с истинска лисича кожа. Лесно е да се хвърлят с парашут. Те се плъзгат напред, назад приплъзване няма. Лисичата кожа в такъв случай изпъква, не го пуска. Тези ски са диверсионни, често не оставят следи, особено върху плътен, слегнал се сняг. Много са широки. Не пропадат. От такива ски и къщичка може да се направи в снега — косъмът навътре, спете, момчета, един по един. Но най-главното е, че тези ски не замръзват, не се покриват с ледена коричка.
6
До сутринта сили не ни останаха. Три часа се измъквахме от района на спускането, следите си маскирахме. Куртките ни са мокри. Лицата — червени. Потта се лее като ручеи. Сърцето ти ще изскочи. Езикът е оплезен, както кучешкия в горещините. Винаги в началото е така. На четвъртия-петия ден ще влезем в ритъм и ще се движим като машини. Но първият ден винаги е много тежък. Първата нощ и следващите две са ужасни. След това ще бъде по-леко.
— Командире, в селото лаят кучета. Не е на добро. Там значи има чужди хора.
Това на всеки е ясно. Кой толкова рано и в такова затънтено място може да разтревожи селските кучета?
— Ще заобиколим. Ще тръгнем наляво.
— Вляво има засада на КГБ. Ей там, в онази горичка. Виж, командире, птиците се вият над гората.
Също правилно. Кой ги е подгонил от местата им в такъв студ? По това време птиците, настръхнали, са по покритите със скреж клони. Да се върви натам, разбира се, не може. Остава ни само пътят през овразите, през нападалите дървета, където добър човек не стъпва. Там е пътят само за вълци и диверсантите от Спецназ.
— Готови ли сте? Напред!
7
Нормите са жестоки: осем километра в час.
Вечер е. Студът се усилва. През деня сме изминали 67 километра Почивахме два пъти. Време е още веднъж да полежим на снега.
— Няма да стане, търтеи такива — ободрява ни командирът — вчера трябваше да спите.
Командирът е ядосан. Групата не издържа скоростта на маршовото движение. Групата е ядосана. Идва нощта. Това е лошо. През деня групата може понякога и да полегне на снега, в храстите, в блатото и да изчака. Но през нощта това никога не се случва. Нощта е измислена за работа. Ние сме като проститутките — работим през нощта.