Не си ли починал през деня, през нощта никой няма да ти разреши.
— Да не се яде сняг! — командирът е суров. — Ще ви размажа!
Това не се отнася за мен. Това са закани по адрес на Чингис-Хан и Ютията. Моето положение не позволява. Аз съм проверяващ. Нямам право да слагам сняг в устата. Да не бях проверяващ, непременно тайничко бих се нагълтал с бялата влага. С шепи щях да я натъпча. Горещо е. Потта струи по челото. Добре, че главата е обръсната, иначе косата щеше да стане на топка. На всички куртки откъм гърба се вдига пара. Всичко е просмукано от пот, всичко е сковано от студа. Дрехите са станали като колове, сякаш от дъски са шити. Пред очите ми се мяркат оранжеви кръгове. Групата не издържа на маршовата скорост… Не яжте сняг!… Ще ви размажа!… По-добрс е да се гледа надолу, към краищата на ските. Гледаш ли в краката си, омайващ се, вървиш съвсем механично и недостижимият хоризонт не те ядосва.
— Шкембета проклети! Търбуси! — командирът е свиреп. — Гледай напред! На засада ще налетим! Негатив не забеляза светлинка вляво. Гледай, Негатив, че ще ти избия зъбите с щеката.
Групата знае, че командирът не е по шегите. Ще ги избие.
— Напред, търбуси!
8
Над света изгрява кървава зора. Косматото, надменно слънце се изтърколи сред студената мъгла над лилавите върхове на елите., Студът пука по горските просеки. |
Лежим в еловите храсти. За втори път през нощта. Чакаме изпратения напред патрул. Лицата на всички са бели, без капчица кръв, като на мъртъвци. Краката треперят. Трябва да се вдигнат нагоре — така кръвта се оттича от тях. Така им е по-леко. Радистите лежат по гръб на снега, сложили крака върху контейнерите. Всички останали също са вдигнали крака нагоре. Мина повече от денонощие, откакто скочихме. През цялото време вървим. На всеки три-четири часа спираме за петнадесет-двадесет минути. Двама наблюдават обстановката и двама излизат напред, останалите лягат по гръб и веднага заспиват.! Карл де ла Дюшес е отметнал глава и от разгърдената му куртка бавно струи пара. Една добре оформена снежинка кацва бавно й отвореното му гърло и плавно изчезва. Очите ми се залепват. Сякаш някой е сипал пепел под клепачите ми. Да можех да попремигна, пък да ги затворя и да не ги отварям поне шестстотин минути!
Командирът на групата разтрива брадата си: това не е добър признак, мрачен е командирът. И заместникът му Китката е мрачен. Към свързочния възел на танковата група се движеха едновременна от различни посоки пет диверсионни групи. Заповедта беше проста: който успее да стигне до три през нощта до възела, той ще го атакува в 3,40. Които не успеят да го сторят в условното време, в бой не встъпват, заобикалят възела в голям кръг и се движат към следващата цел. Нашата 43-та група не стигна навреме. Затова е и мрачен командирът. Чуваме далечни взривове и стрелба на дълги серии. Удряха, значи, от упор. От нулева дистанция. Навреме са стигнали най-малко три групи. Но дори и само една да беше успяла, е премахнала часовоите и се е появила във свързочния възел в края на студената неприятна нощ… О, една група може да направи много нещо на един свързочен възел, разположен уютно в топлите контейнери, на затлъстелите очилати свързочници, на разпуснатите телефонистки, затънали в ревност и блудство. Жал му е на командира, че войниците му не успяха да стигнат до такава примамлива цел. Командирът знае точно, че групата на лейтенант Злия е стигнала тъкмо навреме. Сигурно и старши сержант Акл е успял да заведе навреме юнаците си. Акл значи акула. Старши сержантът има остри, здрави зъби, но неравни, сякаш в два реда са. За това и са го кръстили акула. А може и да не е само за това. Командирът скърца със зъби. Ясно е, че днес няма да разреши на групата да се отпусне. Дръжте се, търбуси!
9
Спим. Единадесетият ден след началото на десанта е. Денем е невъзможно да вдигнем глави: хеликоптерите кръжат. По всички пътища има кордони. В края на всяка гора — засада. Появиха се много лъжливи обекти: ракетни батареи, свързочни възли, командни пунктове. Диверсионните групи ги забелязват, но попадат в капан. Батальонът вече е загубил десетки от диверсионните си групи. Не знаем колко. Всяка нощ от небето ни спускат с парашути пратки: боеприпаси, взрив, храна, понякога и спирт. Подобно внимание означава само едно: останали сме малко. През тези дни групата ни намери линия за радиорелейна връзка, неизвестна от по-рано на нашето командване. Като се ориентираше по приемните и предавателните антени, групата ни откри мощен свързочен възел и тилов команден пункт. Тогава на петия ден на операцията тя излезе за пръв път в ефира, съобщавайки за откритието си. Получи благодарност лично от командващия 13-та армия и заповед да напусне този район. Сигурно го бяха обработили с ракети или авиация. На седмия ден групата ни се обедини с четири други, като образува диверсионен отряд под командването на капитан с прякор Четвъртият Излишен. Отрядът в пълен състав атакува един аеродрум направо през деня, точно по време на излитането на изтребителен авиополк. Отрядът се измъкна без загуби от преследването и се разпадна на малки групи. Нашата 43-а временно не съществуваше, превърната в две — 431-ва и 432-а. Сега те отново се обединиха. Но нямаме възможност да работим активно: хеликоптери из небето, кордони по пътищата, засади в горите, капани край обектите. И все пак си гледаме работата: 8-ма гвардейска танкова армия е почти напълно парализирана и вместо да воюва, ни изравя по тиловете си.