Лично полковник Кравцов ме кара. Той ще ме представи.
— Сети се каква маскировка сме измислили за този взвод?
— Това е свръх способностите ми другарю полковник. Нямам никакви факти за анализ.
— Все пак опитай се да отгатнеш. Това е изпитът ти за съобразителност. Представи си ги, затова е и въображението ти и се опитай да ги скриеш, като се поставиш на мястото на началника на разузнаването на 13-та армия.
— Те трябва ясно да си представят местността, на която им предстои да действат, затова трябва често да ходят в чужбина. Трябва да са отлично тренирани… Аз, другарю полковник, бих ги обединил в спортен отбор. Хем е маскировка, хем — възможност да пътуват в чужбина…
— Правилно — смее се той. — Всичко е просто. Те са спортният отбор на дружеството на ЦСКА: парашутисти, бегачи, стрелци, боксьори, борци. Всяка армия и флотилия имат подобен отбор. Всеки военен окръг, флот, група войски имат още по-мощни и още по-добре подготвени спортни отбори. За спорта не пестим парите. А къде би скрил учебния център на своите спортисти?
— В Дубровица.
Той е разузнавач. Владее се. Само зъбите му леко прискръцнаха и мускулите на бузите му заиграха.
— Защо тъкмо в Дубровица?
— В състава на любимата ни 13-та армия има само един изправителен батальон за непокорните войници и той е в Дубровица. Военен затвор. От нашата дивизия често пращаха войничета там. Оградите там са високи, кучетата — зли, бодливата тел — многоредова. Заграждай си сектор и настанявай какъвто искаш, особено секретен обект. Необходимите хора могат да се карат там в затворнически коли — никой няма да се сети…
— Че малко ли са добре охраняваните обекти в нашата 13-та армия, АПРТБ1, например…
— В АПРТБ, другарю полковник, няма къде да се държи „куклата“…
Дари ме само с дълъг, тежък поглед, но дума не продума.
1АПРТБ-армейска подвижна ракетно-техническа база — подразделение в състава на общовойсковите и танковите армии; занимава се с транспортиране, пазене и техническо обслужване на ракети за армейските ракетни бригади и дивизионни ракетни подразделения, влизащи в състава на дадена армия. (Бел. авт.)
5
Само през есенната нощ се виждат толкова много звезди. Само в студената септемврийска нощ те могат да се видят толкова ясно, като сребърни гвоздейчета на черно кадифе.
Колко много от тях ни гледат от студената, черна пустота. Ако се погледне Голямата мечка, то до ярката звезда, онази която е на извивката на дръжката на черпака2, може да се съзре една мъничка звездичка. Тя може би съвсем не е малка, просто е много надалеч. Може би това е грамадно светило с десетки огромни планети наоколо. А може да е галактика с милиарди звезди…
2Тук авторът има предвид едно от имената на съзвездието Голяма мечка, а именно „Черпака“, употребявано от някои народи. (Бел. пр.)
Ние, разбира се, не сме сами във Вселената. В космоса има милиарди планети, които много приличат на нашата. Откъде накъде ще се смятаме за изключение? Не сме изключение. Ние сме такива, каквито са и всички. Освен може би формата и цветът на очите. Жителите на едни планети да са със сини очи, като на полковник Кравцов, на други — зелени, триъгълни, със зеленикав оттенък. Но с това, изглежда, се изчерпват и всички разлики. Във всичко останало сме еднакви — всички ние сме зверове. Зверовете, разбира се, са различни: мислещи, цивилизовани и немислещи. Първите се различават от вторите по това, че се стараят да маскират зверската си същност. Когато имаме много храна, топлина и самки, можем да си позволим да сме добри и състрадателни. Но щом природата и съдбата ни поставят въпроса в упор — единият да оживее, другият да загине — веднага забиваме жълтите си кучешки зъби в гърлото на съседа, брата, майка си.
Всички сме зверове. Аз поне съм и не се старая да го скривам. И обитателят на дванадесетата планета на оранжевото светило, скътано в недрата на галактиката без име — и той е зверище, само че се мъчи да изглежда добър. И началникът на разузнаването на 13-та армия, полковник Кравцов, е звяр. Той е едно зверище, което рядко се среща. Дребен, стегнат, лицето му — красиво, младежко, малко надменно. Усмивката — широка, подкупваща, но ъгълчетата на устните му винаги са отпуснати надолу — признак на сдържаност и точна пресметливост. Погледът му е съкрушителен, впива се в теб. Кара събеседника да мига и да го избягва. Ръцете му са фини, не са пролетарски. Полковнишките пагони много му отиват. Хората от този тип понякога имат съвсем странни наклонности. За някои от тях съм чувал, че събират ръждясали копейки. Интересно, нашият полковник по какво си пада? За мен и за всички нас е една загадка. Знаем учудващо малко за него, а, той знае всичко за нас. Той е звяр. Малък, кръвожаден, смъртно опасен. Знае целта си и върви към нея без заобикалки. Познавам пътеводната му звезда: казва се власт. Той седи край огъня и по скулестото му волево лице пробягват червени сенки. Черен правилен профил. Червени сенки. Нищо повече. Никакъв преход. Никакви компромиси. Една грешка да направя и той ще ме стъпче, ще ме размаже. Ако го излъжа, ще го разбере по очите ми — има могъщ интелект.