— Що за риби плуват там?
— Там има само една порода — пирании.1
— Вие работил ли сте в Аквариума?
— Не, не съм удостояван с такава чест. Може би в бъдеще… Там сигурно смятат, че зъбите ми не са достатъчно остри. И така, слушай. Аквариум — това е централното здание на 2-ро Главно управление на Генералния щаб, тоест Главното разузнавателно управление — ГРУ.
1Пирания — южноафриканска хищна риба. (Бел. пр.)
Военното разузнаване съществува от 21 октомври 1918 година под различни имена. Червената армия вече е била огромен и мощен организъм. Управлявал я е Главният щаб — мозъкът на армията. Но реакцията на щаба била забавена и неточна, защото този организъм е бил сляп и глух. Информацията за противника е постъпвала от ЧК. Това е все едно един мозък да получава информация не от очите и ушите си, а от думите на друг човек. Пък и чекистите винаги са гледали на армейските заявки като на нещо второстепенно. Другояче и не може да бъде: тайната полиция има едни приоритети, а Генералният щаб — други. И колкото и да подаваш информация на Генералния щаб, тя никога няма да бъде достатъчна. Представи си, че има някакъв неуспех, кого ще държиш тогава отговорен? Генералният щаб винаги може да каже, че информацията за противника е била недостатъчна, оттам е и гафът. И винаги ще бъде прав, защото както и да я събираш, началникът на Генералния щаб може да зададе още милион въпроси, на които да няма отговор. Затова е и било решено да се даде военното разузнаване в ръцете на Генералния щаб — да си го управлява началникът на Генералния щаб: сведенията за противника са недостатъчни, ще си е виновен сам Генералният щаб.
— И КГБ никога ли не се е опитвало да простре властта си над ГРУ?
— Винаги се е опитвало. И сега се опитва. Успя веднъж Ежов: той беше едновременно шеф на НКВД и на военното разузнаване. Затова се наложи да бъде унищожен незабавно. В ръцете му се оказа твърде много власт. Стана монополен контрольор на цялата тайна дейност. За върховното ръководство това е страшен монопол. Докато съществуват като минимум две тайни организации, водещи тайна борба помежду си — опасност от заговор вътре в някоя от тях няма. Докато има две организации, работата е качествена, тъй като съществува конкуренция. Денят, в който едната организация погълне другата, ще бъде последният ден на Политбюро. Но Политбюро няма да го допусне. Дейността на КГБ се ограничава в дейност срещу вражеските организации. Вътре в страната ни МВР върши почти същата работа. МВР и КГБ са готови да се изядат едно друго. Освен това, вътре в страната действа още една тайна полиция — Народният контрол. Сталин стана диктатор, идвайки от ръководния пост на тази тъкмо тайна организация — от Народния контрол. А в чужбина тайната дейност на КГБ се уравновесява от дейността на Аквариума. ГРУ и Държавна сигурност постоянно се боричкат за източниците на информация и затова и двете организации имат такива успехи.
Мълча, асимилирайки смисъла на казаното. Очаква ни дълга нощ. На тридесетина метра от нас във върбалака е скрита голяма гумена надуваема ракета „Пършинг“ — точно копие на американския оригинал. През миналата нощ целият диверсионен батальон за Спецназ беше пуснат с парашути на малки групи далеч от това място. Съревнования. Маршрутът е дълъг 307 километра. По него има пет контролни точки: ракети, радиолокатор, щаб. Групата, която премине първа по целия маршрут, открие всички обекти и съобщи точните им координати, ще получи отпуски и по златен часовник за всеки. Всички войници от победилата група ще станат младши сержанти, а сержантите — старши сержанти. Висшият команден състав на разузнавателния отдел контролира преминаването на групите. Самият Кравцов обикновено лети с хеликоптер край трасето на съревнованието. Но днес, кой знае защо, е решил да стои на контролната точка и за помощник е избрал мен.
— Струва ми се, че идват.
— После ще поговорим.
6
Под нечии крака едва чуто прошумоляват камъчета и се търкалят надолу. В падината тихо, сякаш змия пълзи, се прокрадва гигантска сянка. Нощният огън позаслепява якия диверсант. Вглежда се в лицата ни и познал Кравцов, докладва: „Другарю полковник, 29-походна група от 2-ра рота за Спецназ. Командир на групата сержант Полишчук“.
— Добре дошъл, сержанте.
Сержантът се обръща към групата си и тихо подсвирква, както свирукат лалугерите. По наклона надолу заскърцаха подметките на диверсантите. Двамина заемат позиция на ръба на падината: наблюдение и отбрана. Радистът бързо разхвърля антената. Други двама разтягат брезент: под него ще прави магиите си шифровачът на групата. Обикновените смъртни не е редно да знаят как подготвя съобщението и затова докато работи, винаги го покриват с брезента. В бойна обстановка командирът на групата отговаря с главата си за шифрите и шифровача. В случай, че групата е в опасност, командирът е длъжен да убие шифровача, а шифрите и шифровъчната машина — да унищожи. Ако не го направи, ще отговарят с живота си не само той, но и цялата група.