Ето, съобщението е готово. Сега ние всички го виждаме: обикновена кинолента с няколко реда подредени дупчици по нея. Съобщението се поставя в радиостанцията. Тя още не е включена и не е настроена. Радистът си гледа хронометъра. И ето, натиска копчето. Радиостанцията се включва, настройва се автоматично, прокарва лентата през вътрешността си и веднага я изплюва. Моментално няколко цветни лампички по радиостанцията изгасват. Целият сеанс за свръзка продължава не повече от секунда. Радиостанцията практически изстрелва информационния си заряд.
Шифровачът поднася запалена кибритена клечка към лентата и тя мигновено изчезва, съскайки злобно. Кинолентата само изглежда обикновена. Гори толкова бързо, колкото радиостанцията предава шифрованото съобщение.
— Готови ли сте? Да поскачаме. Време е. Тръгваме!
Жесток е сержант Полишчук и ръката му не си поплюва. Ще сдъвче групата и ще я пришпорва без почивка. Само че пилетата се броят наесен. Засега всичко е добре. Ами ако групата капне на първите двеста километра? Големи права са дадени на командирите на групите. Затова са и съревнованията. Ако искаш, спри групата. Ако искаш, остави я да поспи. Или давай на всеки 10 минути почивка. Но останеш ли в последната десятка на групите, ще ти отпорят сержантските нашивки, ще станеш редник, а за сержантското ти място — желаещи много.
— Другарю полковник, единадесета група на първа рота. Командир сержант Столяр.
— Добре дошъл, сержанте. Действай, не ни обръщай внимание.
— Слушам! Носорогът и Грозното пате — на поста!
— Слушаме.
— Повръщачът!
— Аз.
— Дай връзка.
— Готови ли сте? Да поскачаме. Време е. Тръгваме!
Сега групите ще започнат да пристигат една след друга. Става така винаги по време на съревнования. Няколко групи се откъсват далеч напред, след това идва основната маса с малки паузи или изобщо без паузи, а после — изостаналите, заблудилите се. Някои почиват по час край нашия огън. Някои — по два. Някои спират само да установят връзка, да предадат съобщението — и напред. Край нас няколко групи наведнъж подготвят скромната си вечеря. По време на учения е забранено да се пали огън и тогава диверсантът си приготвя храната върху спиртна таблетка. Но по време на съревнования може да се възползваш и от огън. Главното при съревнованията е точното ориентиране, скоростта, определянето на координатите и връзката. Останалото не е толкова важно.
Откъм огъня се усети остра миризма. Диверсантите пекат кокошка. Пекат я по особен начин: изкормили са я, отрязали са главата и краката, но перата не са оскубали. Покриват я с дебел слой мокра глина и — в огъня. Вече и замириса. Скоро ще е готова. Диверсантът няма тенджера и затова готви в глината. Когато кокошката се опече напълно, разчупват глината, а заедно с глината ще паднат и перата и кокошчицата с цялата си мазнина отива на масата.
— Другарю полковник, заповядайте.
— Благодаря. Откъде намерихте тая кокошка?
— Дива е, другарю полковник. Безпризорна.
По време на съревнованията войниците от Спецназа могат да намерят и дива свиня, и кокошка, и петле. Понякога попадат и на диви картофи, диви домати и краставици, дива царевица. Друга група вари в огромен чайник царевица.
— Ами чайникът откъде е?
— Как да ви кажем. Изпречи ни се на пътя. Защо, мислим си, да не свърши някоя работа толкова ценна вещ? Опитайте царевичната. Добра е!
Кравцов има правило: поканата на войника приема с благодарност, както приема поканата на началник-щаба на окръга или на самия командващ. Не прави разлика. Край огъня е весело.
— Излъжи ближния си или някой далечен ще се приближи и ще те излъже.
Полковникът е шегаджия. За него всеки десантник гърлото ти ще прегризе. Не е проста работа да получиш такова уважение от тях. Подчиняват се на всеки по-горен началник, но не всеки уважават и хитрият като звяр диверсант знае хиляди начини за демонстриране на своето уважение или неуважение към командира си. А за какво уважават те Кравцов? Затова, че той не крие и не се и опитва да скрие зверската си порода. Диверсантите са сигурни, че човешката природа е порочна и непоправима. Най-добре го знаят. Те рискуват всеки ден живота си и всеки ден имат възможност да, наблюдават човека на границата на смъртта. И затова делят хората на добри и лоши. Добър, според техните разбирания, е онзи човек, който не крие звяра вътре в себе си. А онзи, който се старае да изглежда добър, той е опасен. Най-опасните хора са демонстриращите не само положителните си качества, но и вътрешно вярващите, че са добри. Отвратителният долен престъпник може да убие човек или десет души, или сто. Но престъпникът никога не убива милиони. Милиони убиват само онези, които се смятат за добри. Робеспиеровци стават не престъпниците, а най-добрите, най-хуманните хора. И гилотината е измислена не от престъпниците, а от хуманистите. Най-чудовищните престъпления в историята са извършили хора, които не са пили водка, не са пушили, не са изневерявали на жените си и са хранили катеричките с ръка.