Не обича Кравцов да рискува напразно. Но властта обича. И затова стигне ли в Дубровица, всеки път се преоблича и отива лично да се тренира с куклите. Тренира дълго и упорито. Голям инат е.
7
Малко вода, половин кутия кафе, солидна порция коняк — и на огъня. Тази варварска смес трябва дълго да се вари. Пийнеш ли, ще заскачаш като козле. Приятният аромат гъделичка ноздрите.
Сиво разсъмване. Студена мъгла. Лютив дим от огъня. Отново сме сами.
— ДС-то много ли е напакостило?
— Ти, Витя, за цялата армия ли питаш или само за разузнаването?
— И за армията, и за разузнаването.
— Много.
— Защо е станало така?
— Ние бяхме много наивни. Ние служихме на Родината, а чекистите служеха на себе си и на партията.
— Това може ли да се повтори?
— Да. Ако се окажем толкова наивни, колкото и по-рано…
Той разбърква с лъжичка конячната смес. А на мен ми се струва, че решава съдбата ми. Не напразно остана сам с мен в глухата степ. Не напразно води такива разговори. Като ми разказа за Аквариума, той ми довери съдбата си. Аз мога и да я преобърна. Защо рискува така? Сигурно в замяна иска моята собствена съдба. Съгласен съм да рискувам заедно с Кравцов и заради него. Но как да го покажа?
— Ние не трябва да им позволим това да се повтори. Трябва да сме силни заради благополучието на нашата Родина. Армията трябва да бъде не по-слаба от ДС… — Изведнъж чувствам, че точно това той и очаква от мен. — Ние не трябва да им го позволим. Монополът на чекистката власт може да задуши съветската власт…
— Но и монополът на военната власт може да унищожи съветската власт. Не се ли страхуваш от това, Викторе? — гледа ме в упор.
— Не се страхувам.
— Какво би правил на мое място? На мястото на съветските генерали и маршали?
— Бих поддържал здрав контакт с колегите си. Ако един е в опасност, всички генерали и маршали трябва да го защитят. Нужна ни е такава солидарност.
— Има такава солидарност, представи си. Тайна, разбира се. Представи си, че партията и ДС-то са решили да свалят един от нас. Как да реагират всички останали? Да стачкуват ли? Или всички да си подадат оставките?
— Мисля, че трябва да отговаряме на удара с удар. Но не по всички наши врагове, а само по най-опасните. Ако вие лично имате проблеми с местното партийно ръководство или с ДС-то, не вие трябва да се биете с тях, а всичките ви приятели от целия Съюз трябва да нанасят тайни удари по вашите врагове. И обратното, когато някой от отдалечените ви приятели е в опасност, трябва да използвате цялата си мощ за нанасянето на тайни удари по враговете му…
— Добре, Суворов, но помни, че такъв разговор никога не е бил воден. Ти просто си препил коняк и всичко това сам си си го измислил. Запомни, че е най-добре да стоиш настрана от всички тези борби, но тогава така и ще си останеш долу, в прахта. Битката за власт е жестока битка. Онзи, който я е загубил, е престъпникът. Така че по-добре е ти да ги прецакаш, отколкото да бъдеш наивен глупак. Ако живееш с вълците… А иначе ще те изядат. Но ако вече си тръгнал по този път, по-добре е да не те хванат, а хванат ли те — да не си признаваш, пък ако ще си признаваш — то да е за нещо обикновено, а не организирано. Всеки, който се бори за власт, има своя група, своя организация и никой не прощава подобно нещо на съперниците. Участието в организация е най-страшното, което може да признаеш. Това е отвратителен край за теб лично. При най-страшните изтезания е по-добре да си признаеш, че си действал сам. В противен случай изтезанията ще станат още по-страшни. А сега слушай внимателно.
Гласът му се промени рязко, както и лицето му.
— След една седмица ще заминеш като контрольор с една група за Спецназ. Ще ви спуснат с парашути над Сгороженецкия полигон. На втория ден групата ще се разпадне на две части. От този момент ти ще изчезнеш. Пътят ти е към Кишинев. Ще пътуваш само с товарни влакове. Само нощем. В Кишинев има педагогически институт. Нивото на национализъм в института е над средното. Този лозунг ще напишеш на стената.
Протяга ми листче от тънка цигарена хартия,
— Ти не знаеш молдавски, затова запомни целия текст наизуст. Сега. Опитай се да го напишеш. Още веднъж. Помни, всичко това правиш сам. Ако някъде те спрат: ти си изостанал от групата, загубил си посоката. Мъчиш се сам да се върнеш в щаба на армията без чужда помощ. Затова ще пътуваш нощно време в товарните вагони. Гледай да не заспиш. Отспивай си през деня, в гората.