— Колко големи да са буквите?
— 15–20 сантиметра ще са достатъчни, за да бъде свален председателят на молдавската ДС.
— Само с един лозунг ли?
— Случаят тук е особен. С национализма в института се борят отдавна и без успех. Вземали са най-строги мерки. Изпратиха донесение в Москва, че сега всичко е наред. Твоята работа е да докажеш, че не е така. Подозрението може да падне, разбира се, върху Одеския окръг, но одеското военно ръководство лесно ще докаже пълната си невинност. Ударът, който нанасяме, не е пряк, а е отстрани, от съседния окръг. Повтарям, действаш сам. Видял си лозунга върху парче лист хартия, който се е търкалял по улицата, научил си го наизуст и си го написал на стената, без да знаеш значението му. По-добре е да бъдеш глупак, отколкото конспиратор. Не забрави ли лозунга?
— Не.
8
Пускаха ни от три хиляди метра височина. На втория ден групата се раздели на две. Командирите на двете подгрупи знаеха, че от този момент действат самостоятелно, без висшестоящ контрол…
9
След пет дни се появих в щаба на армията. Пътят ми е към началника на разузнаването. Докладвам, че по време на ученията след разделянето на групите, е трябвало да срещна трета група, но не съм я срещнал, загубил съм ориентировка и дълго време съм търсил, правилния път, без да се възползвам от картата и от услугите на странични хора. Докладвам с лека усмивка, че задачата е изпълнена. Чисто е изпълнена.
С леко кимване той ми дава да разбера, че е схванал. Но не ми се усмихва.
10
Минаха три седмици. Следя внимателно всички публикации. Ясно е, че нито в местните, нито в централните вестници някой ще публикува нещо. Но в местните вестници може да се появи някоя статийка със заглавие „Да укрепваме пролетарския интернационализъм!“ И подобна статийка липсва…
Той сложи ръката си на рамото ми — винаги се приближава безшумно.
— Не си губи времето. Нищо няма да се случи.
— Защо?
— Защото онова, което написа на стената, няма да навреди на никого: Текстът беше съвсем неутрален.
— Защо тогава го написах на стената?
— За да съм сигурен в теб.
— През цялото време ли съм бил под наблюдение?
— Почти през цялото. Знаех маршрута ти приблизително, да не говорим за крайния му пункт. Хвърлят се десетина диверсанти за контролиране и почти всяка твоя крачка е зафиксирана. Разбира се, и контрольорите не знаят онова, което правят… Когато човек е под напрежение, могат да му хрумнат най-тъпи идеи. Трябва да бъде контролиран. Та аз те контролирах.
— Защо ми разказахте, че съм бил под ваш контрол?
— За да не ти хрумват глупави идеи и в бъдеще. Ще ти възлагам понякога подобни дреболии, но ти никога няма да си сигурен, дали отиваш на смъртен риск, или просто те проверявам — усмихна ми се широко и приятелски. — И знай, че имам толкова материал срещу теб, че във всеки момент мога да те превърна в кукла.
… Гледа ме изчаквателно, после налива по половин чаша студена водка и мълчаливо ми кима към едната чаша:
— С началника също може понякога да се пийне. Не се страхувай, не ти се натискаш да ми ставаш приятел, аз те повиках, пий.
Взех чашата, вдигнах я до нивото на очите си, усмихнах се на шефа и бавно я изпих. Водката е животворна течност. Той отново наля по половин чаша.
— Слушай, Суворов, на мен дължиш издигането си.
— Винаги ще го помня.
— Наблюдавам те отдавна й се опитвам да те разбера. Според мен ти си роден престъпник, макар и да не се досещаш за това, и да нямаш криминална закалка. Не ми възразявай, познавам хората по-добре от теб. Виждам те като на рентген. Пий.
— За ваше здраве.
— Замези си с краставичка.
— Благодаря.
Лицето му е мрачно. Изглежда, че е успял да се накваси преди идването ми. А като пийне, винаги става мрачен. Същото винаги става и с мен. Той, изглежда, отдавна го е забелязал и по някои други, почти незабележими признаци, рисува портрета ми като гледа себе си.
— Ако ти, негоднико такъв, беше попаднал при криминалните, щеше да се сработиш с тях. Щяха да те смятат за свой човек, а след няколко години щеше да имаш определен авторитет в бандата. Вземи си салам, не се притеснявай. Доставя ми се по специалното разпределение. Ти сигурно не си се и досещал за съществуването на подобни колбаси, преди да те взема при себе си. Пий…
Вече нямаше съмнение, че е изгълтал над половинка водка. И тя започваше полека-лека да действа. Вилицата в ръката му вече не беше много стабилна, но умът му е напълно изолиран от влиянието на алкохола. Говори ясно и точно, мисли също ясно и точно.
— Само едно не разбирам в теб, Суворов: ти не усещаш наслада от мъченията или го скриваш? При нас има широки възможности да се наслаждаваш на силата си. Ванка педераста можеш да мъчиш толкова, колкото ти душа иска. А ти се пазиш от тези удоволствия. Защо?