Лвовският Пентагон е грандиозна организация, подтискаща новака с изобилието на охрана, полковнишки пагони и генералски лампази. Но в действителност всичко не е толкова сложно, колкото ми се видя през първия ден. Щабът на военния окръг е щаб, под чието командване се намира територия с големината на Западна Германия и с население седемнадесет милиона души. Щабът на окръга отговаря за опазването на съветската власт на тези територии, за мобилизацията на населението, промишлеността и транспорта в случай на война. Освен това той има на подчинение четири армии: въздушна, танкова и две общовойскови. В навечерието на война щабът на окръга ще се превърне в щаб на фронта и ще управлява армиите.
Организацията на щаба на окръга е точно такава, каквато е и организацията на щаба на армията, с, тази разлика, че тук всичко е с една степен по-голямо. Щабът се състои не от отдели, а от управления, а те, от своя страна, се делят на отдели, отделите — на групи. Познаваш ли организацията на щаба на армията, съвсем лесно ще се ориентираш.
Всичко е ясно. Всичко е разбираемо и логично. Ние, младите пришълци, се стараем за пореден път да се убедим във всичко и пъхаме носовете си навсякъде: а това какво е? а това за какво е?
Генерал-майор Берестов, бившият началник на разузнаването на Прикарпатския военен окръг, е сменен, а с него си отиде и цялата му компания: старците — на пенсия, а младежта — в Сибир, на Нова Земя, в Туркестан. За началник на разузнаването е назначен полковник Кравцов и ние — хората на Кравцов — безцеремонно се разхождаме по широките коридори на лвовския Пентагон. Построен е наскоро и то специално за щаб на окръга. Тук всичко е изчислено, всичко е предвидено. Нашето Второ управление заема цял етаж във вътрешното крило на колосалното здание. Само едно е лошо: всичките ни прозорци гледат към празния, огромен бетониран двор. Сигурно така е по-добре за сигурността. Липсата на красив изглед през прозореца е май единственото неудобство, а всичко останало ни допада. Харесват ни и разумната планировка, и огромните прозорци, и широките кабинети. Но най-много ни харесва напускането на нашите предшественици, които съвсем доскоро контролираха цялото разузнаване в окръга, включително и нашата 13-та армия. А сега съдбата разпръсна тези момчета по далечните краища на империята. Властта е нещо деликатно, крехко. Тя трябва здраво да се държи. И внимателно.
2
На новото място цялата ни компания, включително и аз, свикваме бързо. Работата ни е все същата, само че тук размахът е по-широк. Тук е по-интересно. В щаба вече ме познават и ми се усмихват. В добри отношения съм с момчетата от „инквизицията“ — групата на преводачите, вече ми разказват анекдоти шифровачите от свързочния възел и операторите от центъра по радиопеленгация. Но и извън границите на Второ управление вече ме познават. Преди всичко в бойното планиране — в Първо управление. Бойното планиране е за никъде без нашите прогнози. Но на тях им е забранено влизането в нашето управление и затова те ни викат при себе си:
— Витя, какво смята да прави през идващата седмица неприятелят в Битбург?
Битбург е американска авиобаза в Западна Германия. И за да отговоря на този въпрос, трябва да се поразровя из книжата си. След Десет минути вече съм в Първо управление:
— Активността на летището е в границата на нормата, с едно изключение: в сряда от САЩ ще долетят три транспортни самолета C-141.
Когато даваме подобни прогнози, операторите се усмихват: „Добре работи момчето!“
На тях, на операторите, не им се полага да знаят как птичките стигат до нас. Но и те са хора, и те четат шпионски истории и по тази причина почти точно знаят, че Кравцов има супершпионин в някакъв НАТОвски щаб. Помежду си го наричат „момчето“. Хвалят „момчето“ и много доволни от него са офицерите от бойното планиране. Кравцов наистина има завербувани хора. Всеки военен окръг вербува чужденци и за получаване на информация, и за диверсии. Но в дадения случай „момчето“ няма нищо общо. Постъпващото от секретната агентура Кравцов държи в касата си и почти на никого не го показва. А онова, с което подхранваме бойното планиране, има много по-прозаичен произход. Източникът на информация се нарича „графици на активността“. И този начин за получаването на информация се свежда до внимателното следене на активността на радиостанциите и радарите на противника. За всяка радиостанция, за всеки радар е заведена папка: тип, предназначение, къде е разположена, на кого принадлежи, на какви честоти работи. Твърде много съобщения се разшифроват от нашия Пети отдел. Но има радиостанции, чиито съобщения не успяваме да разшифроваме с години. И именно те ни интересуват най-много, защото тъкмо те и са най-важните. Независимо дали са ни ясни съобщенията или не са, чертае се график на активността на станцията и всяко нейно обаждане в ефира се фиксира. Всяка станция има свой характер и свой почерк. Някои станции работят през деня, други — нощем, трети имат почивни дни, четвърти нямат. Ако се фиксира и анализира всяко съобщение в ефира, скоро става възможно да се предсказва и поведението.