Освен това ефективността на радиостанциите в ефира се съпоставя с дейността на противниковите войски. За нас са безценни сведенията, получавани от шофьорите на съветските камиони в чужбина, от шафнерите на съветските влакове, от екипажите на „Аерофлот“, от нашите спортисти и, разбира се, от агентурата. Сведенията са откъслечни и несвързани: „Една дивизия е вдигната по тревога“, „Ракетна батарея е заминала в неизвестна посока“, „Масово излитане на всички самолети“. Нашият компютър съпоставя тези частици с активността в ефира. Отбелязват се закономерностите, отчитат се специалните случаи и изключенията от правилата. И ето, в резултат на многогодишния анализ, става напълно възможно да се каже: „Ако РБ-7665-1 е в ефира, значи след четири дни ще бъде извършено масово излитане в Рамщайн“. Това е ненарушим закон. А ако изведнъж заработи станцията, която наричаме Ц-1000, тук вече и на едно дете ще му стане ясно, че ще бъде повишена боеготовността на американските войски в Европа. Или ако, например…
— Слушай, Витя, ние естествено разбираме, че не трябва да се говори за това… Но вие… Как да го кажем по-ясно… Най-общо казано, пазете „момчето“.
3
Проверяват ме. Ще ме проверяват през целия ми живот. Такава ми е работата. Проверяват ме за уравновесеност, за издръжливост, за преданост. Проверяват не само мен. Всички проверяват. На кого се усмихваш, на кого — не, с кого пиеш, с кого спиш. А ако не го правиш с никого, отново проверка: защо?
— Влез.
— Другарю полковник, старши лей…
— Сядай — заповядва ми той.
Той — това е полковник Марчук, новият заместник на Кравцов. Съветското военно разузнаване няма специална форма. Всеки е във формата на онези войски, от които е дошъл в разузнаването. Аз, например, съм танкист, Кравцов е артилерист. В разузнавателното управление при нас има пехотинци и летци, и сапьори, и химици. А полковник Марчук е медик. Върху петлиците му, малинови на цвят, има златиста чаша и голяма змия около нея. Красива е емблемата на медиците. Не, разбира се, като нашата, на танкистите, но все пак е красива. В армията разшифроват медицинската емблема по свой начин: хитър е като змия и в пиенето си го бива,
Марчук ме гледа с тежък, подтискащ поглед. Да не би хипнотизатор да е? От този поглед настръхвам. Но го издържам. Тренингът ми в това отношение е солиден. Всеки в Спецназ тренира върху кучетата: ако се гледа едно куче в очите, то не издържа човешкия поглед. Наистина, ако е само, а не е в глутница. Срещу глутницата трябва да помагаш на погледа-си с нож. Гледаш го в очите, а с ножа — в хълбока му, в хълбока. И тогава започвай да гледаш друго куче.
— Виж какво, Суворов, наблюдаваме те внимателно. Работиш добре и ни харесваш. Мозъкът ти е като компютър… нерегулиран. Но ти се поддаваш на регулиране. Вярвам в това. Иначе нямаше да те държим тук. Паметта ти е отлична. Способността за анализ е достатъчно развита. Вкусът ти е изискан. Хубаво момиче от групата за контрол си си избрал. Екстра момиче. Знаем го. Тя не допускаше никого до себе си. Виж го ти. А като те гледа човек — нищо забележително…
Не се изчервявам. Да не съм от институт за благородни девици. Аз съм боен офицер. Пък и кожата ми не е такава. Кожата ми е азиатска и кръвта ми е азиатска. Затова не се изчервявам, физиологията ми не е такава. Но как, дявол да го вземе, са научили за моето момиче?
— Колкото и печално да е, Суворов, длъжни сме да знаем тези неща. Длъжни сме всичко за теб да знаем. Такава ни е работата. Изучавайки те, ние правим изводи и в по-голямата си част това са положителни изводи. Най-много ни харесва прогресът, с който ти се освобождаваш от недостатъците си. Сега почти не се страхуваш от височина и от затворени помещения. С кръвта всичко е наред. Ти вече не се страхуваш от нея и това е изключително важно в нашата работа. Не те плаши неизбежността на смъртта, В добри отношения с кучетата си. Е, малко разбира се, ще трябва да те пошлифоваме още. Но виж, с жабите и змиите хич те няма. Страх те е,