— Страх ме е — признах си. — А вие как разбрахте?
— Това не е твой проблем. Твоят проблем е да се научиш да не се страхуваш от змиите. Какво им се плашиш? Както виждаш, при мен дори върху петлиците ми има змийче. А някои хора дори ги ядат.
— Китайците ли?
— Не само те. французите също.
— По време на глад, другарю полковник, аз по-леко хора бих ял.
— Те не го правят от глад. Това е деликатес. Не вярваш ли?
Естествено, че не вярвам. Пропаганда. Демек, във франция животът е лош. Ако продължи да настоява, аз, естествено, ще се съглася, че пролетариатът във Франция живее зле. Но това — само на глас. А дълбоко в себе си ще си остана на старото мнение. Животът във Франция е добър и пролетариатът не яде жаби. Но Марчук не можеш излъга. Прочете веднага съмнението в очите ми.
— Ела тук — вика ме в кинозалата, където ни показват секретни филми за неприятеля. Натиска едно копче и на. екрана се появиха кухня, готвачи, жаби, тенджери, червен салон, келнери, клиенти на ресторанта. Посетителите не приличат на фокусници, но изядоха жабешките бутчета.
— Е, какво?
Че какво мога да кажа? Уж няма какво да се крие. Но ето, наскоро филм ни прожектираха, „Освобождение“, и Хитлер беше в него. Но какъв Хитлер е това — артист от ГДР, Диц се казва. Виж, ако ти, полковник, сам беше изял една жаба, тогава вече щях да повярвам, а на кино може да показват каквото си искат, дори и Хитлер, да не говорим за жабите.
— Е, какво? — повтаря той. Какво да му кажеш? Ако му кажа, че съм повярвал, веднага ще ме почне: „Как ти, разузнавачо, повярва на такава глупост? Аз прожектирам врели-некипели, а ти вярваш? Как ти, офицерът по информацията, ще можеш да различаваш ценните документи от фалшифицираните?“
— Не — казвам — не мога да повярвам на този филм. Фалшификация. Евтина. Ако хората няма какво да ядат, то те, в краен случай, могат да изядат котка или куче. Защо точно жаби? — Напълно ми е ясно, че филмът е учебен. Проверяват съобразителността ми. Я онази дама какъв пухкав пудел има. Тук ме проверяват дали съм забелязал пудела или не. Естествено, че съм го забелязал. И правя извода, който вие явно искате до получите от мен: нормалният човек няма да яде Жаби, ако има пудел на разположение. Не е логично това.
А Марчук вече се сърди:
— Жабите струват пари, и то много.
Мълча. Не влизам в спор. На всекиго е ясно, че жабите не може да са скъпи. Но се съгласявам дипломатично с полковника, неопределено, като си оставям вратичка за отстъпление:
— Щуреят, защото им е широко около врата. Буржоазно разложение.
— Ето, виждаш ли. Най-после повярва. Защо ти прожектирах филма: хората ги ядат, а ти се страхуваш дори да ги хванеш с ръка. Ако говорим откровено, аз самият не мога да хвана с ръка жаба или змия, но на мен това не ми и трябва. А ти, Викторе, си начинаещ млад и перспективен офицер от разузнаването, на теб това ти е необходимо.
Вътрешно изстивам: нима ще ме карат и да ги ям? Марчук е психолог. Чете мислите ми като в книга:
— Не бой се, няма да те караме да ядеш жаби. Змии — може, но жаби — не.
4
Войничето е съвсем ниско. Личицето му е детско. Миглите му са дълги, като на момиче. Диверсант. От Спецназа. Четирите батальона на диверсионната бригада са попълнени с грамадни войници. Вървят из градчето като стадо мечоци. Но една рота в бригадата е попълнена с разнокалибрени войничета, понякога съвсем дребнички. Това е специалната професионална рота. Тя е по-опасна, отколкото четирите батальона мечоци, взети заедно.
Войничето е с тъничка шийка, фамилията му не е руска — Кила. Но не е взето току-така в специалната рота. Значи, че е специалист в някаква особена област убийства. Веднъж го видях да отблъсква атаките на четирима души, облечени със защитни доспехи и въоръжени с дълги пръти. Отблъскваше атаката на прътовете с обикновена сапьорна лопатка. Нямаше злоба в него, имаше ловкост. Такъв бой винаги привлича вниманието. Закъдето и да бърза диверсантът, види ли, че на централната площадка има бой, непременно ще се спре да погледа. Ах, колко хубав бой беше това! И ето, същият войник е пред мен. Ще ме обучава на нещо. Ето, измъква от кофата една малка зелена жабка и ми обяснява, че най-добре човек може да свикне с нея, ако си поиграе. С жабата могат да се правят необикновени неща. Може, например, да се пъхне една сламка в нея и да се надуе. Тогава тя ще плува по повърхността, но няма да може да се гмурка и това е много смешно. Може да се съблече. Стриптийз да се направи Изважда едно малко ножче и показва как става. Прави малки разрези в краищата на устата и с едно движение й смъква кожата. Оказва се, че кожата й се смъква много лесно, като ръкавица от ръка. Кила пуска „разсъблечената“ жаба на земята. Виждат се всичките й мускули, кости и кръвоносни съдове. Жабата скача по пода. Квака. Впечатлението е такова, сякаш съвсем не я боли. Войничето бърка с ръка в кофата, взема още една жаба, сваля й кожата, като кората на банан и я пуска на пода. Сега скачайте двете — за да не ви е скучно,