— Другарю старши лейтенант, полковник Марчук ми заповяда да ви покажа цялото си стопанство и малко да посвикнете с тези животинки.
— Ти и със змиите ли така свободно се държиш?
— Точно с тях се и държа. А жабите в стопанството ми са, само за да храня змийчетата.
— И тези ли ще дадеш на змиите?
— Разсъблечените ли? Аха. Защо да се прахосва стоката? Отваря капака и пуска двете жаби в голям стъклен кафез, където в ъгъла е застинала една отвратителна сива гадина.
— Ти с какви змии работиш?
— С пепелянки, с ефи. Поискахме кобра от разузнаването на Туркестански окръг, но още не е пристигнала. Нищо работа, но превозът й е скъп. По пътя трябва да се топли, да се храни, да се пои. Нежно същество е, нарушиш ли му режима, непременно ще пукне.
— Теб кой те научи на този занаят?
— Самоук съм. Любител. От дете съм с тях.
— Обичаш ли ги?
— Обичам ги — каза го съвсем обикновено и без никакво театралничене. И аз разбрах: войничето не лъже. Любител мръсен! И то на змии!
В този момент двете голи жаби заквакаха пронизително. Ленивата дебела гадина най-после ги удостои с вниманието си.
— Седнете, другарю старши лейтенант — погледнах към стола. Убедих се, че отгоре му не се е свила някоя студена, хлъзгава гадина. Седнах. Потръпнах.
Кила се усмихва:
— След десет урока вие сам ще искате да дойдете тук.
Но не се сбъдна пророчеството му. Змиите са ми все така отвратителни. Но в интерес на истината, вече мога да държа змия в ръката си. Знам как да я хвана с гола ръка. Знам как да я изкормя и да я опека на дълга пръчка или на парче тел. И ако животът постави пред мен алтернативата: да изям човек или змия, първо ще изям змията.
5
Хеликоптерът ни остави на един блатист остров. Скоро Кравцов ще замине с него обратно и аз ще остана сам на контролната точка
— Ако групата започне връзка, без да е организирала наблюдение и отбрана, добавяй й по един наказателен час…
— Разбрано.
— За всяко нарушение при подготовката на шифрованото съобщение, изключвай цялата група от състезанието.
— Разбрано.
— Следи да пият вода правилно. Водата не трябва да се гълта. Трябва да се поеме по малко и да се държи в устата няколко секунди, докато се овлажнят езикът и глътката. Онзи, който гълта водата, никога няма да се напие, той се изпотява, не му стига никога водата, излиза бързо от строя. Видиш ли, че пият неправилно, смело им пиши по пет наказателни, че и по десет.
— Всичко е ясно, другарю полковник. Не съм за първи път на контролата. Да бяхте дремнали малко. Хеликоптерът ще се върне след час. Тъкмо ще имате време. От колко време вече бодърствате…
— Това, Викторе, е нищо. Аз не смятам служебните грижи изобщо за грижи. По-лошо е, когато партийното ръководство досажда. Върви ни: отношенията между партийното ръководство и командващия окръга в Лвов са добри. А виж, в Ростов командващият Северокавказкия военен окръг, генерал лейтенантът от танковите войски Литовцев, зле. Местните партийни босове заедно с КГБ са се опълчили срещу него. Тровят му живота. Пишат жалби до Централния комитет. Вече са написали повече жалби и доноси, отколкото Дюма — романи…
— И никой ли не може да помогне на генерал-лейтенант Литовцев?
— Как да ти кажа… Той има много приятели. Но как да помогнеш? Ние сме зависими хора. Почитаме и не нарушаваме уставите, наставленията, военното законодателство… Как да му помогнеш в рамките на закона?
— Другарю полковник, може би аз мога да помогна с нещо?
— Че с какво ти, Витя, старши-лейтенант, можеш да помогнеш на един генерал-лейтенант?
— Чака ме дълга нощ, ще помисля…
— Между другото, няма какво много да се мисли… Всичко вече е измислено. Трябва да се действа. Струва ми се, че хеликоптерът бръмчи… Сигурно е за мен. Ето какво, Викторе, тук, на ученията присъства моят колега, началникът на разузнаването на Северокавказкия военен окръг генерал-майор Забалуев. Той иска да наблюдава лично преминаването на диверсионните групи, но не иска да смущава диверсантите със званието си. Утре ще бъде заедно с теб на контролната точка, формата му е нашата, обикновената: сива куртка без отличителни знаци. Няма да се меси в действията на групите. Просто иска да погледа и да си поговори с теб… Ако ти наистина искаш да помогнеш, помоли го…