— Коли, Женка! Заколи го, сивия! С ножчето, с ножчето! Стъпчи го, докато не е станал!
Но Женка не преби скимтящото куче. Не почна да коли задъхващото се животно. Прескочи бариерата и се оказа в прегръдките на ликуващото диверсантско братство.
Ех, Женка! Как само го фрасна с ботуша! Как го хвана! В началото на скока. Точно по време на излитането, Женка, Женка!
А на арената, край издъхващото куче плаче едно войниче с ярко-зелени пагони и кой знае защо пъхаше парченце от изцапана бучка захар в окървавената уста на звяра.
8
— Другарю старши лейтенант, вика ви началникът на строевия отдел.
— Идвам.
От всички отдели на щаба строевият е най-малкият. В щабовете на военните окръзи отделите обикновено се командват от полковници, управленията — от генерал-майори и само началникът на строевия отдел е майор. Но когато един офицер го викат в строевия отдел, той не може да не се стегне. Дявол да го вземе, какво ли ме очаква? Строевият отдел е малка зала, в която седят един стар побелял майор — канцеларски плъх, и трима ефрейтори — писари. На всеки му настръхва кожата, когато го викат в строевия отдел. Не е важно дали си старши лейтенант или генерал-майор. Строевият отдел е учреждението, в което волята на командващия окръга се превръща в писмена заповед. А написаното с перо… Строевият отдел е каналът, по който върховният главнокомандващ, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб изпращат заповедите до подчинените си. Строевият отдел довежда заповедите до знанието на онези, до които са адресирани.
— Другарю майор! Старши лейтенант Суворов дойде по ваша заповед!
— Удостоверението на масата.
Поех дълбоко въздух, поставих малката зелена книжка със златна звезда пред майора. Майорът спокойно взе „Личното удостоверение на офицера“, внимателно го разгледа, кой знае защо дълго се взира в страницата, където е регистрирано личното ми оръжие и страницата, където е посочена кръвната ми група. Нито един мускул не трепва върху спаруженото му лице. Върши си работата точно като машина и безстрастно като палач. Майорът предаде удостоверението на ефрейтора. На масата при ефрейтора вече всичко е готово. Топна дългото златно перо в черния туш и написа внимателно нещо в удостоверението. Стоя изпънат, но не протягам шия да надникна през рамо към ефрейтора. Търпение. След минута майорът ще обяви нечие решение. Ефрейторът попи черния туш и върна удостоверението на майора. Майорът ме погледна изпитателно, извади от едно малко тайно джобче странен ключ на верижка, отвори огромната врата на касата, взе един голям печат, дълго се прицелва и изведнъж точно и рязко удари с него по току-що изписаната страница на удостоверението.
— Слушай заповедта! Изпънах се.
— Заповед номер 0257 до личния състав на Прикарпатския военен окръг. Секретно. Точка 17. На старши лейтенант В. АСуворов, офицер от Второ управление на щаба на окръга, да се присвои предсрочно воинско звание капитан, в съответствие с докладната записка на началника на Второ управление, полковник Кравцов и началника на щаба на окръга, генерал-лейтенант Володин. Подпис: „Гекерал-лейтенант от танковите войски, Обатуров“.
— Служа на Съветския съюз!
— Поздравявам ви, капитане.
— Благодаря, другарю майор. Приемете поканата ми за изнасяне на тялото.
— Благодаря, Витя, за поканата. Но не мога да я приема. Ако приемах всяко предложение, отдавна да съм се пропил. Не ми се сърди. Ето, само днес в списъка са 116 души, 18 от тях — предсрочно. Не ми се сърди, Витя.
Майорът ми протегна удостоверението и ръката си.
— Още веднъж благодаря, другарю майор. Летя, сякаш с крила, по стълбите и коридорите.
— Какво те е ощастливило така?
— Защо те викаха при язовеца, в бърлогата? Не отговарям на никого. Не трябва да отговарям сега. Лоша поличба е. Първи трябва да научи командирът ми и никой друг.
— Витя, какво си разцъфнал такъв? Да не би звание да са ти присвоили?
— Не, не. Още година и половина имам до капитанството. Ех, по-бързо да стигна до отдела. Дявол ги взел тези бронирани врати, тези допуски й пропуски.