11
Прах. Жега. Степ. Скачаме с парашути. Скачаме многократно. От големи височини. От малки височини. От свръхмалки. Скачаме на два потока от АН-12 и на четири — от АН-22. А можете ли да си представите скачането с парашут в четири потока? Друг път ще си го представите. Само онзи, който е скачал, знае какво е. Скачаме денем и нощем. Жълти води — е Европа. Жълти води — е до самия Кировград. Но лете тук винаги е задушно и е засушливо. Лятото е горещо и безоблачно. Времето винаги става за полети. И затова тук се събират ротите, батальоните, полковете и бригадите на Спецназ от всички краища на страната, и ги пускат с парашути от юни до септември. Боже, прати поройни дъждове. Да прогизне проклетият аеродрум. Здрав е като гранит, но това е просто глина и затова не е нужно да се бетонира. Слънцето го е бетонирало много по-добре от който и да е технолог. Хайде, прати дъжд! Да прогизне. Ние всичките, Боже, те молим. Много сме. Хиляди. Десетки хиляди. Хайде, прати ни дъжд.
12
Бурята се приближава като световната революция: лениво и неуверено. Степта е пресъхнала. Вятърът гони прашни стълбове. Хоризонтът е почернял и небето в далечината проблясва. Далеч-далеч прогърмява тихо. Но дъжд няма. Няма. Ех, как бих си подложил лицето под едрите капки на топлата лятна буря. Но буря няма да има. И утре ще е изнурителна жега, ще духа горещ вятър със ситни песъчинки. Пак същата ще си е безкрайната опърлена степ. И с пресъхнали гърла ще крещим „Ура!“ Както правим сега. От край до край на пистата е строен цветът на Спецназ. Полюшва се едва-едва морето от прашни избелели сини барети.
— МИРНО! ЗА СРЕЩА ОТДЯСНО! ЗА… ПОЧЕСТ!!!
Гръмна тържественият марш. И ето, вече не ми трябва нито вода, нито дъжд. Маршът ме понесе на крилата си. В далечината се появи кола с един огромен маршал в нея. И като го видя, първият батальон ревна „Ура!“ и войнишкият поздрав продължи по редовете: „А-а-а!“ Сигурно с подобен вопъл батальоните са тръгвали в атака.
Ура-а-а-а!
— Другарю маршал на Съветския съюз, представям ви обединения корпус със специално предназначение за извършването на строеви преглед и марш-парад. Началник на 5-то управление, генерал-полковник Петрушевски.
Маршалът хвърли поглед към безкрайните редове на диверсантите, усмихна се.
Генерал Петрушевски представя воините си.
— 27-ма бригада за Спецназ от Белоруския военен окръг!
— Здравейте, разузнавачи! — ревна маршалското гърло.
— ЗДРАВ… ЖЕЛ… ЕМ, ДРУ… МАР… СЪВ… СЪЮЗ!!! — ревна в отговор 27-ма бригада.
— Благодаря ви за службата!
— СЛУЖ… СЪВ… СЪЮЗ!!! — ревна 27-ма.
— 3-та московска бригада на Спецназ от Черноморския флот!
— Здравейте, разузнавачи!
— ЗДРАВ… ЖЕЛ…
— 72-ри отделен учебен батальон на Спецназ!
— ЗДРАВ… ЖЕЛ…
— 13-та бригада на Спецназ от Московския военен окръг!
— 224-ти отделен батальон на Спецназ от 6-та гвардейска танкова армия!
Маршалът изкрещява поздрава и ехото радостно гони думите му към хоризонта: БЛАГОДАРЯ ЗА СЛУЖБАТА! СЛУЖБАТА! СЛУЖБАТА!!!
Сурова и строга е церемонията на военните паради. И радостна. Не напразно са измислени прегледите. Ох, не напразно.
Колата на генерал Петрушевски се движи вдясно и малко зад маршалската. Какво блести в генералските очи? Гордост! Разбира се, гордост. Полюбувай се, маршале, на моите юнаци. Нима са по-лоши от главорезите на Маргелов? О, не са по-лоши! Не, не са!
— 32-бригада на Спецназ от Закавказкия военен окръг!
— Здравейте, чудо-юнаци!
— ЗДРАВ… ЖЕЛ…!!!
Аеродрумът няма край. Спецназ стои като безкрайна стена.
— Благодаря за службата!
След всички големи учения по традиция войските се построяват за обща проверка. Тази традиция е на повече от сто години. Така след сражение пълководецът е събирал останалите, броял е загубите, поздравявал е победителите. Грандиозните учения са завършени. И само тук, в безкрайното поле, когато всички участници са събрана заедно, човек може да си представи невероятната мощ на 5-то управление на ГРУ. А още не всички са тук!