— Днес няма ли да скачам?
— Ти никога повече няма да скачаш.
— Ясно — макар нищо да не ми е ясно.
— Викат те в Киев. А оттам сигурно — в Москва.
— Слушам.
— За повикването не говори с никого. При оформянето на документите в строевия отдел ще кажеш, че повикването е от 10-то главно управление на Генералния щаб.
— Слушам — ревнах аз.
— Тогава довиждане, капитане. И — успехи.
15
— Капитане, има предварително решение на Генералния щаб да те спуснем с парашут в тила на противника за изпълнението на една специална задача — непознатият генерал ме огледа с тежък поглед. — Колко време ви трябва за подготовка?
— Три минути, другарю генерал.
— Защо не пет? — за пръв път се усмихна.
— Само да изтичам до тоалетната, три минути са ми достатъчни — и като разбирам, че може да не оцени шегата ми, добавям — Цяла нощ ме возиха дотук с автобус, никаква възможност нямаше там.
— Николай Герасимович — обърна се генералът към някого — заведете капитана.
След две минути и половина стоях отново пред генерала.
— Сега готов ли си?
— Готов съм, другарю генерал.
— За където и да е?
— В каквото и да е изпитание, другарю генерал.
— И не те интересува за къде?
— Интересува ме, другарю генерал.
— А ако бяхме взели решение да те подготвяме твърде дълго за изпълнението на задачата: пет години, например? Как би се отнесъл към това?
— Положително.
— Защо?
— Това значи, че задачата ще бъде наистина сериозна. Това допада.
— Какво знаеш, капитане, за Десето главно управление на Генералния щаб?
— То осъществява доставката на оръжие за всички, които се борят за свободата си, подготвя командири за национално-освободителните движения, изпраща военни съветници в Азия, в Африка, в Куба…
— Как би се отнесъл към предложението да станеш офицер от Десето главно управление?
— Това би било висша чест за мен.
— Десето главно управление изпраща съветници в страни с горещ влажен и горещ сух климат. Какво би избрал?
— Горещ влажен.
— Защо?
— Това са Виетнам, Камбоджа, Лаос. Там воюват. А засега където е горещо и сухо, огънят е прекратен…
— Грешиш, капитане. Воюват винаги и навсякъде. Примирие няма никъде и няма и да има. Войната е постоянна. Откритата война понякога се прекратява, но тайната — никога. Ние разглеждаме въпроса за изпращането ти на война. На тайна война.
— В КГБ ли?
— Не.
— Нима има тайна война без намесата на КГБ?
— Има.
— И тази война Десето главно управление ли я води?
— Не, води я Второ главно управление на Генералния щаб — ГРУ. ГРУ използува различни организации за прикриване на съществуването си, сред тях е и Десето главно управление. Теб, капитане, ще те изпратим на изпити в тайната академия на ГРУ, но всичко ще бъде организирано така, като че ли ти ставаш военен съветник. Десето главно управление е твоето прикритие. Всичките ти документи ще бъдат оформяни само в Десето главно управление. То ще те изиска в Москва, а там тайно ще те вземем при нас, за да се явиш на изпити…
— А ако не издържа изпитите? Той изсумтя гнусливо.
— Тогава ние наистина ще те предадем на Десето главно управление и ти наистина ще станеш военен съветник. Те ще те вземат, харесваш им. Но и на нас ни харесваш. Сигурни сме, че ще издържиш нашите изпити, иначе не бихме разговаряли с теб сега.
— Всичко е ясно, другарю генерал.
— А щом е така, необходимо е да се изпълнят някои формалности. Той извади от касата един шумящ като нова десетрублева банкнота лист хартия с герба и надпис „Строго секретно“.
— Прочети го и се подпиши.
Върху листа бяха отпечатани дванадесет кратки точки. Всяка започва с думата „забранява се“ и завършва със страшното предупреждение: „наказва се с най-тежкото наказание“. А заключението гласеше: „Опитът за разгласяването на дадения документ или на която и да е негова част се наказва с най-тежкото наказание“.
— Готов ли си?
Кимвам вместо отговор. Той приближи писалката към мен. Подписах, листът изчезна в недрата на касата.
— Довиждане до Москва, капитане.
16
Като предадох документите си на един съвсем млад старши лейтенант, аз се явих пред своя, сега вече бивш командир:
— Другарю генерал, капитан Суворов. Представям Ви се по случай прехвърлянето ми в Десето главно управление на Генералния щаб.
— Седни.
Седнах.
Той дълго ме гледа в лицето. Издържам погледа му. Стегнат и строг е и не ми се усмихва.
— Ти, Викторе, отиваш на сериозна работа. Вземат те в Десятката, но мисля, че това е само прикритие. Струва ми се, че ще те вземат някъде по-нависоко. Може — дори в ГРУ. В Аквариума. Просто нямат право да говорят за това. Но спомни си думите ми — ще пристигнеш в Десето главно, а ще те вземат на друго място. Така сигурно ще е. Ако моят анализ на това, което става, е правилен, очакват те много сериозни изпити. Ако искаш да ги издържиш, винаги бъди такъв, какъвто си. В теб има нещо престъпно, нещо порочно, но не се опитвай да го криеш.