2Става дума за стрела на кран, който носи тежести. Бел. пр.
Върху какви проблеми работят тук? По-добре не питай. Още веднъж ще покажем пропуска си. Не пропуска има много шифровани знаци. Всяка жаба да си знае гьола! Всеки собственик на пропуск обитава само своята, строго определена за него зона. Без специалните знаци на пропуска няма да те пуснат извън зоната, определена за теб. Избираме номера върху номератора и ето:ние сме в хангара. Тук се събира нашата група. Тук е и един огромен МАЗ с оранжев контейнер. Мястото ни е вътре. А там е като в хубав самолет: удобни кресла и килими. Само прозорци няма. В 840, когато контейнерът вече е затворен отвътре, в хангара идва шофьорът и тръгва с МАЗ-а си по Москва. Никога не сме виждали шофьора. Той дори и не се досеща, че кара хора. Работата му е такава: в 840 да влезе в хангара, да седне в камиона и да закара контейнера с някакъв много опасен товар през няколко квартала в боровата гора. Тук има още някакъв секретен обект, както и хангар. Вкарва контейнера вътре, а сам излиза в чакалнята. Вечерно време прави още един рейс. През останалото време разкарва други оранжеви контейнери по Москва. Може да са с детонатори за атомни бомби, може да са със страшни вируси, които са способни да „изядат“ човечеството, а може и с апаратура за генетична война да е. Откъде да знае какво има в контейнерите? Всичките са оранжеви. А изкарва, по всяка вероятност, добри пари. В такива изследователски центрове всички здравата печелят.
12
От оранжевия контейнер — скок-подскок и сме на земята. Високо под тавана на хангара чикчирика едно врабче. То единствено вижда всички тайни: кой е нашият шофьор, кой чисти нощно време хангара, кой тук в точно такъв контейнер ни докарва храната и слага масите в стола. Докато сме в зоната, тук няма никого от персонала. Столът и той е устроен като система от клапи: ако в него е отворена вратата към хангара и някой ни слага закуската, ние не можем да проникнем нито в стола, нито в хангара. След това за нас, като за павловските кучета1, има звънец и — готово. Сега вече ние влизаме в стола, но затова пък вратите му няма да се отворят за никой друг — автоматика. Хранят ни добре. Никога още не са ме хранили така, дори в Чехословакия.
И все пак зоната си е зона, а контейнера си го наричаме оранжевата врана2. По принцип нас ни возят също като затворници, само че в комфорт.
1Става дума за опитните кучета, с които руският учен Иван Павлов изследва. създаването на условни рефлекси. (Бел. пр.)
2Оранжева врана — по аналогия с „черната врана“ („черный ворон“ — на руски) — специален, черен на цвят автомобил, с който са откарвали арестуваните по време на сталинските репресии. (Бел. пр.)
В една специална тетрадка аз пиша „благодаря“ за добрата закуска и поръчката си за утре. И бързам за занятията…
Всички ли са готови? Всички.
Пет минути да подишаме.
Дворчето ни е подредено. Люляковите храсти почти напълно скриват сивите бетонни стени — уютно. Над люляка има бодлива тел. Какво е зад нея — не може да се види. Едно е ясно, че и там ги има същите полукръгли хангарни покриви, както над нашия басейн и тенискорт. Може би там е друг учебен пункт — също както при нас. А може би там се обучават нашите полски или унгарски колеги, или — кубинските, италианските, либийските. Откъде да знаем? А може би там няма учебен пункт, а секретна лаборатория или склад, или, може би там просто е затвор. Все се опитвам по движението сутрин да отгатна посоката на нашата оранжева „врана“. Струва ми се, че ни карат съвсем наблизо. И според посоката май се обучаваме някъде съвсем близко до Краснопресненския затвор. Но, разбира се, невъзможно е точно да установя. А борови поляни по Москва — колкото искаш, в Серебрянний Бор3, например.
— Подишахте ли? Стига толкова.
3Курортно място с борова гора край Москва-река в покрайнините на Москва. (Бел. пр.)
Всички са в залата. Тук са касите. В моята има четири тетрадки. Всяка — с по 96 страници. Това е за три години. Пиши конспектите сбито, запомняй повече. Поемай информацията в движение. Научи се да икономисваш хартията.