Водят ни на тренировки на бъдещите олимпийски шампиони. Ето ги и тях, петнадесетгодишни боксьори, петгодишни гимнастици, три-годишни плувци. Вижте израза на лицата им. Изчакайте съвсем последния момент от тренировъчния ден, когато върху малкото детско личице се появява свирепа решителност да надмине собствения си вчерашен рекорд. Погледнете ги! Някога те ще донесат олимпийското злато под огромното червено знаме със сърпа и чука. Погледнете това лице! Колко напрежение има в него. Колко мъка! Това е пътят към успеха! Да се работи само на предела на възможностите. Да се работи на границата на срива. Шампион става онзи, който знае, че щангата всеки момент ще го смаже, но я изтласква нагоре. В този живот побеждава само онзи, който е победил себе си. Който е победил страха си, мързела си, неувереността си.
Нашият Слон ни заведе на тренировка на младите олимпийци.
— Така страната подготвя онези, които защитават спортната й слава. Нима си мислите, че към подготовката на разузнавачите страната ни се отнася по-малко сериозно?
VII ГЛАВА
1
Февруари 1971 година. Незабравимо време. На началника на ГРУ генерал-полковник Пьотр Иванович Ивашутин са присвоили званието армейски генерал. Ликува Аквариумът. Ликува целият Генерален щаб. Военното разузнаване излиза напред! Председателят на КГБ Юрий Андропов остава само генерал-полковник. Какъв шамар!
Знаем, че Централният комитет раздухва огъня на борбата и сдърпването между КГБ и ГРУ е неизбежно. Бил е нарушен балансът между КГБ и армията и ето, че Централният комитет поправя грешката, февруари 1971 година. Извършва се чистка в средния слой на КГБ. Става масово подменяне на полковниците и генерал-майорите от КГБ. Провежда се повишение на офицери и генерали от ГРУ, на целия Генерален щаб, на цялата Съветска армия. Ето, командуващият Северокавказкия военен окръг генерал-лейтенант от танковите войски Литовцев става генерал-полковник. А спомняте ли си, другарю генерал, тежкия си старт на този пост? Та нали тогава някой ви помогна, като рискуваше главата си. За тази помощ аз предсрочно станах капитан. И вие, другарю генерал, сте помагали и помагате тайно някому, иначе никой нямаше да ви подкрепи. И нямаше да носите сега три генералски звезди. Успехи, генерале.
Февруари 1971 година. КГБ и ГРУ са се хванали гуша за гуша. Но може, ли някой да го види? Всички познават генерал-полковник Ю. Андропов. А кой познава армейския генерал Ивашутин? Но на него не му е и нужна реклама. Ивашутин, за разлика от Андропов, ръководи една тайна организация, която действа в мрака и няма нужда от реклама.
2
Войната се планира от Генералния щаб. Генералният щаб на армията е нейният мозък. Всяка намеса на КГБ В процеса на планиране неизбежно ще доведе цялата страна на границата на катастрофата. Затова, за да оцелее, държавата е принудена да ограничи влиянието на КГБ върху Генералния щаб. За да победи във войната, Генералният щаб трябва да събира информация за противника с усилията на собствените си офицери, които разбират проблемите на бойното планиране, които сами могат да решат какво е важно за Генералния щаб и какво не е. Генералният щаб няма време да моли за информация — той заповядва на собствената си разузнавателна служба какво трябва да бъде получено най-напред. За да е успешна работата, той трябва да има правото да поощрява най-добрите си офицери-разузнавачи и жестоко да наказва немарливите. И има такива права. И има собствена разузнавателна служба. И вижда света не през лупата на КГБ, а със собствените си очи. Генералният щаб събира информация не с усилията на полицаи, а с усилията на офицери от Генералния щаб, с нашите усилия.
Ние едновременно трябва да станем офицери от разузнаването и офицери от Генералния щаб. За това ни се дава много кратък срок — пет години. А щом като е така, програмата на подготовката ни надминава всички възможности. Вие сте офицери от Генералния щаб! И ако не сте способни да издържите тези натоварвания, ще ви спуснем на долните етажи.