7
Ние сме офицери от Генералния щаб. Нас ни откарват на Гоголевия булевард. Учат ни да вземаме решение по време на грандиозни операции. На огромните карти и по безкрайните полета на Широковския полигон плахо и неуверено в началото, първоначално само на хартия, а после и на практика се опитваме да управляваме огромни маси войска в една съвременна война. Възможно е това никога да не ни се наложи да го правим, но ако веднъж придвижиш — дори на карта — 5-та и 7-ма гвардейски танкови армии от Белорусия в Полша, в миг ще разбереш какво количество и каква именно информация е необходима на Генералния щаб, за да направи това по време на реална война.
8
Ние обикаляме из града. Учим се безпогрешно да откриваме следенето. Преди операцията офицерът от разузнаването трябва съвсем ясно да си отговори: има ли следене или няма, да или не. По време на истинската тайна война, за която се подготвя, никой не може да му помогне и никой няма да раздели с него отговорността за допуснатата грешка.
Да или не? Четири часа криволича из Москва по предварително подготвен маршрут. Сменях таксита, автобуси, трамваи. От огромната тълпа отивах на безлюдни места и отново се хвърлях в тълпата, като в океана. КГБ също се учи. За КГБ е много важно да знае собствените си грешки при следенето. Тук интересите на КГБ и ГРУ съвпадат. Тук става кооперирането между двете враждебни организации. Слонът знае, че днес аз тренирам в града. Че тренировката ми започва точно в 15 ч. от хотел „Метропол“, който сега е нещо като съветско посолство в една враждебна страна. Излизам от посолството, а по-нататък е ред на Слона: да позвъни в КГБ или не? И така, да или не? Веднъж седмично Слонът прекарва всекиго от нас по различни маршрути, като всеки подготвя за себе си. Миналия път определено имаше следене. Миналия път бях напълно сигурен в това. А днес? Да или не? Не знам. Не съм сигурен. Ако е така, трябва да се върна в „посолството“ и да доложа на Слона, че не съм сигурен. И тогава той отново ще ме изпрати да обикалям Москва и утре сутринта трябва да му дам крайния отговор. И така, да или не?
9
Езикът е оръжие на разузнавача. Очите са оръжие на разузнавача. Аквариумът прави всичко възможно, за да накара офицерите си да овладеят чуждите езици. За знаенето на един западен език плащат с 10% повече. За всеки източен — 20%. Научи пет източни езика и ще получаваш два пъти повече. Но не процентите преследвам: не научиш ли два езика, ще те изгонят на космодрума в Плясецк. Хич не ми се иска да отивам на космодрума. Затова и уча.-Чуждият език за мен е проблем — аз не съм музикален. Чувствителността на слуховия ми апарат е намалена от танковите оръдия. Старая се. Мъча се. Но по езиците аз съм най-слаб в групата. Имаше и по-лоши от мен, но тях вече ги изгониха. Сега съм следващият наред. Ще умра, дявол го взел. Дори произношението ми може да е отвратително, но ще наваксам в другите области.
— Аз имах същия проблем — ободрява ме Слонът. — Учи наизуст по цели страници. Тогава ще дойде и гладкостта. Тогава за устния разговор и при писане винаги ще имаш в запас стандартни изрази, фрази, по-дълги откъси.
Уча по цели страници. Зубря ги наизуст. А след това ги пиша. Пиша и преписвам. Преписвам тези страници по тридесет пъти, за да нямам грешка.
С очите при мен е по-зле, отколкото с езика. Аз имам опит от Спецназ да гледам в очите на кучетата. Но тук това не е достатъчно. Тренират ни с огледало: гледай в очите, не мигай. Не отвръщай погледа. Ако искаш да завербуваш човек, най-напред трябва да издържиш погледа му. Дружбата започва с усмивка, а вербуването — от погледа. Ако не си издържал първия тежък поглед на събеседника си, не се и опитвай после да го завербуваш: психически той е по-силен. Той няма да се поддаде.
Излизам на станция на метро „Краснопресненская“ и отивам в зоологическата градина. Ако имате същия проблем, идете при затварянето — никой няма да ви попречи. Гледам в очите тигрите, леопардите. Насочвам волята си, стискам зъби. Неподвижните жълти очи на хищника се размазват пред мен. Свивам още по-силно юмруци като впивам нокти в дланта. Очите трябва внимателно да се присвиват и отново бавно-бавно да се отворят широко, така може да не се мига. Нещо гложди очите ми, събират се сълзи. Още миг — и аз мигнах. Огромната ленива рижава котка презрително ми се усмихва и разочаровано извръща муцуна: слаб си ти, Суворов, да се състезаваш с мен.