— Повикайте консула! — така се полага да крещя в подобна ситуация.
Отвори се задната част на колата. Тук ми се полага да протестирам: няма и няма да седна в колата! Но някой ме изрита здравата по краката и изби земята под тях — като столчето под бесилката. Ама че са силни момчетата! Колко са силни! Зъбите ми изтракаха и ето вече седя на задната седалка между двама Херкулеса.
— Повикайте консула!
— Ти какво правеше тук, бе мръснико?
— Повикайте консула!
— Всичките ти действия са фотографирани!
— Нагла провокация! Аз мога да ви снимам как правите полово сношение с Бриджит Бардо! Консула повикайте!
— В ръката ти имаше секретни документи!
— Вие ми ги натикахте със сила там! Документите не са мои!
— Ти се промъкваше в скривалище!
— Нагла лъжа! Хванахте ме в центъра на града и ме натикахте насила в този миризлив процеп! Повикайте консула!
Автомобилът, колелата му вият на завоите, ме отнася нанякъде в тъмнината.
— Повикайте консула! — крещя аз. От това започва да им писва.
— Ей, момче, потренира се и стига. Стига си крещял!
Знам ги аз тези номера. Ако сега ме бяхте пуснали, значи тренировката свърши. А вие не ме пускате, значи тя продължава. И като събрах с пълни гърди въздух, диво закрещях:
— Консула, гадове такива, повикайте! Аз съм невинен дипломат! Консула!!!
— Повикайте консула!
Те не жалят светлината. В лицето ми бият два прожектора. Очите ме болят чак до сълзи. Сложиха ме да седна и някакъв едър намусен човек застана зад мен. Не, няма да ви седя тук. Повикайте консула! Ставам. Но здравенякът натиска с огромните си длани плещите ми в дълбокия дървен стол. Почаках, докато натискът върху плещите ми отслабне и направих нов опит да стана от стола. Тогава якият отново ме натиска в стола и с тежката си обувка помага на огромните си ръце. Леко подсича крака ми, като при борбата, така че падам в стола. Лекият удар на обувката му ме удря точно по кокалчето. Боли ме. Някъде откъм прожекторите до мен достига глас:
— Вие сте шпионин!
— Повикайте консула. Аз съм дипломат от Съюза на съветските социалистически републики!
— Всичките ви действия около скривалището са фотографирани!
— Фалшификация! Подла провокация! Повикайте консула!
Правя опит да стана. Но здравенякът с леко движение на огромната си обувка леко подсича левия ми крак и аз губя равновесие. И отново ме боли. Той удря леко, но по кокалчето, по онова, което е точно над петата. Никога не съм си и помислял, че може така да боли.
— Какво правихте през нощта в парка?
— Повикайте консула!
Отново ставам. И той отново леко и точно ме удря. Дори и синини няма да останат и на никой не можеш доказа, че гадината му с гадина ме е мъчил. Отново ставам и отново с лек удар ме принуждава да седна. Ей ти, здравеняко, нали се учим? Учения са това. Защо удряш толкова болезнено? Отново ставам и отново ме принуждава да седна.