— Какво знае за това КГБ?
— КГБ знае, че с разрешението на отдела за административните органи на Централния комитет ние ще извършваме подобни операции постоянно и из цяла Москва. Ако КГБ те арестува, ще те спасим,… но няма да те пратим в чужбина.
— Какво мога да кажа на вербувания човек за себе си и за организацията си?
— Всичко, каквото искаш. Освен истината. Ти го вербуваш не от името на съветската държава — това може и един глупак да направи — а от свое собствено име и със свои пари.
— Значи ако го завербувам, той наистина ще се смята за шпионин?
— Точно така. С тази разлика, че информацията, предадена от него, няма да замине в чужбина.
— Но това никак няма да смекчи вината му?
— Никак.
— Какво го очаква?
— 64-ти параграф от Наказателния кодекс. Нима не го знаеш?
— Знам, другарю полковник.
— Тогава ти желая успех. И помни, ти извършваш една важна държавна работа. Ти не само се учиш, но и помагаш на нашата държава да се избави от потенциалните предатели. Цялата група получава подобна задача — само че на други обекти. И цялата академия прави същото. Всяка година. И последното: разпиши се ето тук, че си получил задачата. Това е напълно сериозна задача.
14
Теорията на вербуването казва, че отначало трябва да се открие зададения обект. Това не е трудно. Митищи е малко градче, в него има огромен завод. Бодлива тел на кръгли изолатори. През нощта заводът е залят със заслепяваща светлина. Зад оградата се обаждат караулните кучета. В това не може да има никакво съмнение. И още, заводът трябва да носи съответствуващо име. Ако на портала е написано, че това е завод за тракторна електроапаратура, може да означава, че освен военна продукция, произвежда нещо и за трактори, но ако името не изразява нищо: „Уралмаш“, „Ленинска ковачница“, „Сърп и Чук“ — то всички съмнения са излишни — заводът е чисто военен, без каквито и да било странични дейности.
Второто правило на вербуването казва, че не трябва да влизаш през оградата. Хората сами излизат от завода. Те отиват в библиотеките, в спортните зали, в ресторантите, в кръчмите. Около големия завод трябва да има район, където живеят много работници, където са училищата и детските градини за децата им. Някъде има и поликлиника, туристическа база, вилна зона и т. н. Всичко това трябва да се открие.
Третият закон на вербуването гласи, че не трябва да вербуваш директора или главния инженер — секретарките им са по-лесни за вербуване, а знаят съвсем не по-малко от началниците си. Но там е бедата: условията на учебно-бойното вербуване ни забраняват да вербуваме жени. В чужбина моля, но по време на тренировки — не. Трябва да се намери някой чертожник, оператор на компютър, пазач на секретни документи, копировач и т. н.
Всеки от нас получи подобна задача и всеки подготвя план — като пред решителна битка. За нас учебното вербуване съвсем не е по-лесно от бойното. Ако в която и да е западна страна те арестуват за подобно нещо, разплатата е само една — ще те изгонят в Съветския съюз. Сгрешиш ли по време на тренировката и те арестува КГБ, разплатата е по-тежка — никога няма да те пратят на Запад. При бойната работа ти разполагаш с цялото си време и финансите са неограничени, а тук се държат изпити по стратегия и тактика, по въоръжени сили на САЩ, по два чужди езици. Измъквай се, както можеш. Ако искаш — готви се за изпитите, ако искаш — вербувай.
15
Преди всичко около цялата огромна заводска стена мислено си очертах за себе си невидим кръг с диаметър един километър. Реших под никакъв предлог да не се появявам в това пространство. Всеки сантиметър в него е под наблюдението на КГБ и аз няма какво да правя там.
Сега очаквам края на смяната. Ето го. През пропуска се устреми черен поток от хора. Шум, трополене, смях.
На автобусната спирка има огромни тълпи. Снегът поскърцва. Около лампите кръжи студена мъгла. Човешкият поток е шумен. Народът се пръсна из кръчмите и кръчмичките. Но това засега не ме интересува — този път е лек и аз ще го запазя в случай, че другите варианти не успеят. Сега на мен ми трябва библиотеката. Как да я открия? Просто. Трябва да се гледам къде отиват повечето очилати. Присламчих се след една група очилати младежи с интелигентен вид. Не сгреших: те отиваха в библиотеката. Не, това не е секретната библиотека. Секретната е вътре в завода. Това е една обикновена библиотека. И е достъпна за всички. Ето че се намърдах с групата. Смигнах на момичето зад преградата, тя ми се усмихна и вече съм край рафтовете с книгите.