Сега ровя из книгите и внимателно гледам кой от какво се интересува. Нужен ми е контакт. Един рижав очилатко прелиства научна фантастика. Добре. Ще го почакам. Ето, насочва се към втори рафт, към трети…
— Извинете — шепна на ухото му, — къде е научната фантастика?
— Ей там.
— Къде там?
— Елате тук, ще ви я покажа.
Направих добър контакт чак на третата вечер.
— Нещо за космонавтите? За Циолковски?
— Ей това тук.
— Къде?
— Елате, ще ви покажа.
16
Шпионските филми представят офицера от разузнаването блестящ от остроумие и красноречие. Доводите на шпионина са неотразими и жертвата се съгласява с предложението му. Това си е чиста измишльотина. В живота е тъкмо обратното. Четвъртият закон на вербуването казва, че всеки човек има блестящи идеи в главата си и че в живота всеки човек страда най-много от това, че никой не го слуша. Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател. Но е невъзможно да се осъществи, тъй като всички останали са заети със същото — търсене на собствени слушатели и затова те просто нямат време да изслушват чуждите налудничави идеи. Главното в изкуството на вербуването е умението да слушаш внимателно събеседника си. Научиш ли се да слушаш, без да прекъсваш някого — това е гаранция за успех. Това е много тежка наука. Но само онзи ще ни стане най-добър приятел, който ни слуша, без да ни прекъсва. Аз си намерих приятел. Той беше изчел всички книги за Цандер, Циолковски, Корольов. Говорейки за тях, той говореше и за онези, за които още не можеше да се пишат книги: за Янгел, Челомей, Бабакин, Стечкин. Аз слушах.
В библиотеката не можеш да говориш високо, пък и изобщо не е прието да се говори. Затова го слушах на заснежената поляна в гората, където се пързаляхме на ски. В киното, където ходихме да гледаме „Укротяването на огъня“, в малкото кафене, където пиехме бира.
Петият закон на вербуването е законът за ягодите. Аз обичам ягоди. Обичам да ловя риба. Но ако подмамя рибата с ягода, няма да хвана нито една. Рибата трябва да се лови с онова, което обича тя — с червеи. Ако искаш да станеш нечий приятел, не му говори за ягодите, които ти обичаш, говори му за червеите, които обича той.
Приятелят ми беше побъркан на тема: „системи за подаване на гориво от резервоарите към двигателите на ракетите“. Горивото може да се подава, като се използуват турбопомпи или системи за изтласкване. Слушах го и се съгласявах. В първите германски ракети били използувани турбопомпи. Защо сега е забравен този прост и евтин начин? Наистина — защо? Той, макар и да изисква създаването на много здрави и точни турбини, ни предпазва от една голяма неприятност — от взрив в резервоарите с гориво при увеличаване на налягането на изтласкващата смес. С това бях напълно съгласен.
При следващата ни среща в джоба си имах магнитофон, направен във формата на табакера. Проводникът от магнитофона минаваше през ръкава на сакото ми към ръчния часовник, в който беше микрофонът. Седяхме в един ресторант и си говорихме за перспективите при използването на азотния четириокис като окислител и на течния кислород, съчетан с газта — като основно гориво. Това съчетание му се струваше, макар и остаряло напълно изпитано и надеждно двадесет години напред,
На следващата сутрин пуснах лентата на Слона. Бях допуснал твърде голяма техническа грешка: не трябва микрофонът да е в ръчния ти часовник, когато разговорът се води в ресторант. Тракането на вилицата, която постоянно е край самия микрофон беше оглушително, а гласовете ни звучаха някъде отдалеч. И това страшно развесели Слона. Като се насмя, ме попита сериозно:
— Какво знае той за теб?
— Че се казвам Виктор.
— А фамилията ти?
— Никога не ме е питал за нея.
— Кога е следващата ти среща?
— В четвъртък.
— Преди срещата ще ти организирам консултация в Девето управление по информацията на ГРУ. С теб ще говори един истински офицер, който анализира американските ракетни двигатели. Той разбира се, знае много неща и за нашите двигатели. Информаторът ще ти постави истинска задача, такава, каквато би го заинтересувала ако се беше запознал с американски ракетен инженер. Ако успееш да изтръгнеш от очилатия достатъчно разумен отговор, смятай, че ти е провървяло,… а на него — не.
17
Информацията на ГРУ искаше да знае какво моят познат знае за бороводородното гориво.