Седим в една мръсна кръчма и аз казвам на приятеля си, че бороводородното гориво никога няма да се използува. Не знам защо, но той си мисли, че аз работя в 4-ти цех на завода. Не съм му казвал никога подобно нещо, пък и не бих могъл, защото не зная какво представлява 4-ти цех.
Той дълго ме гледа изпитателно.
— Така мислите вие, от четвърти. Познавам ви аз — презастраховач. Токсичност и взривоопасност. Така е. Но какви енергийни възможности има! Вие там помислихте ли за това? Токсичността може да се намали, с нея се занимава 2-ри цех. Повярвай ми, ще има успех и тогава пред нас са безкрайните хоризонти…
На съседната масичка съзирам нечий познат гръб. Нима е Слонът? Точно той. С него са още някакви много внушителни личности…
На следващата сутрин Слонът ме поздрави с първото ми вербуване.
— Това е учебно. Но нищо Котето,. ако иска да стане истински котарак, трябва да започне с малки птиченца, а не с истински врабци. А за бороводородното гориво забрави. Не е лъжица за твоята уста.
— Слушам, да забравя…
— И за очилатия забрави. Неговото дело с твоите отчети и магнетофонните ленти ще предадем на когото трябва. За да държи ДС в ръцете си, на Централния комитет му е необходим конкретен материал за лошата работа на КГБ. Откъде се взима този материал? Ето го! — Слонът отваря касата с отчетите на моите другари за първите им учебно-бойни вербувания.
Но ми се наложи да се срещна още веднъж с изтласкващите системи и бороводородното гориво. Точно преди завършването на академията ни дадоха възможност да поговорим с конструкторите на различно въоръжение — за да си представяме в общи линии проблемите на съветската военна промишленост. Показваха ни танковете и артилерията в Солнечногорск, най-новите самолети в Монино. Ракети в Митиши. Прекарвахме по няколко денонощия с водещите инженери и конструктори, без да знаем, разбира се, имената им. Те също не разбираха много добре кои сме ние (някакви млади момчета от Централния комитет).
И ето, в Митищи минах през три пропуска, през сума ти контрольори и пазачи. В един висок, светъл хангар ни показаха някакво зелено туловище. След дългите обяснения попитах защо да не се върнем към старите изпитани турбопомпи вместо изтласкващите системи.
— Ракетчик ли сте? — поинтересува се инженерът.
— Донякъде…
VIII ГЛАВА
1
На третия ден след пристигането във Виена ме извика резидентът на виенската дипломатическа резидентура на ГРУ, генерал-майор Голицин.
— Разопакова ли вече куфарите?
— Не още, другарю генерал…
— Недей да бързаш…
— ?
Големият му юмрук се стовари върху дъбовата маса и нежната чашка за кафе звънна жално.
— Защото в петък за Москва отлита наш самолет. Ще те изпратя теб, лентяя, обратно, Къде са вербуваниятата ти?
Пламнал от срам, излетях от генералския кабинет в „Забоя“ — голямата зала на резидентурата, където абсолютно никой не,обърна внимание на появата ми. Всички бяха твърде заети. Двама се бяха навели над една огромна карта на града. Един печаташе нещо бързо на пишеща машина. Двама се опитваха без успех да напъхат огромен сив електронен блок с надписи на френски в контейнера на дипломатическата поща. И само един стар разузнавателен вълк, разбирайки изглежда, състоянието ми, прояви съчувствие:
— Навигаторът естествено ти обеща, че ще те изгони със следващия самолет?
— Да — потвърдих аз, търсейки подкрепа.
— И може и да те изгони. Такъв си е.
— Какво да правя?
— Работи.
Това беше добър съвет и нямаше защо да чакам по-добър. Ако някой знае къде и как конкретно може да бъде получен някакъв секретен документ, сам би го получил. Защо ще споделя славата си с мен?
И аз започнах да работя. През оставащите ми четири дена, разбира се, не направих вербуване. Но направих първите крачки в правилна посока. По тази причина връщането ми в Москва беше отложено за още една седмица, а после и за още една. Така изкарах четири години при генерал Голицин. Впрочем всички останали, включително и първият му помощник (Младши лидерът) бяха в същото положение.
2
Аз съм шпионин.
Аз завърших Военно-дипломатическата академия и половин година работих в 9-то управление на службата за информация на ГРУ. След това ме прехвърлиха от обработка към добиване на информация.
Не, добиването й не е свързано само с чужбина.
Съветският съюз се посещава от милиони чужденци и част от тях знае такива неща, които са интересни за нас. Тези чужденци трябва да бъдат открити сред останалите и да се вербуват, и да се изтръгват тайните от тях със сила, хитрост или пари.