Работата по добиването на тези интересни чужденци представлява свирепа борба на хиляди офицери от КГБ и ГРУ. Работата по добиването е наистина кучешка работа. Не напразно ни наричат хрътки. Работата по добиването е бездушният генерал-майор от ГРУ Борис Александров, който ръководи добиването на територията на Москва, комуто колкото и неизпълними да са нормите, все му се струват недостатъчни, който без да се замисля, съсипва съдбите на младите разузнавачи заради неизпълнението на плана или за най-малкия пропуск. Работих една година в управлението на генерал Александров. Това беше най-тежката година от живота ми. Но беше и годината на моето първо вербуване, година на първия самостоятелно добит документ. Само онзи, който успее да направи това в Москва, където не са чак толкова много неизвестните за нас тайни, може да попадне в чужбина. Който умее да работи в Москва, той ще успее да го стори където и да е. Затова сега седя в малката виенска пивница и стискам в ръка студената, леко запотена халба с ароматна, почти черна бира.
Аз съм офицер, който добива информация. Стартът ми във Виена е бурен. Не защото откривам много успешно носителите на тайни. Съвсем не. Просто мнозина от по-възрастните ми другари работят много успешно. И всяка от провежданите операции трябва да се осигурява. Трябва да се отвлича вниманието на полицията, трябва да се контролира работещият по маршрута на проверката и да бъде пазен по време на секретната среша, необходимо е да се вземат от него добитите материали и с риск за кариерата да се доставят в резидентурата. Трябва да се ходи при скривалищата и на явки, трябва да се контролират сигналите, трябва да се правят хиляди неща в нечии интереси, често без дори да разбираш смисъла на работата си. Всичко това е труд, всичко това е риск.
3
Докладвам за първите си крачки. Навигаторът ме слуша мълчаливо, без да ме прекъсва. Той гледа към масата. Това ми се струва странно. Първото, на което учат един шпионин, е да гледа събеседника си в очите: учат го да издържа продължителните погледи, учат го да владее погледа си като бойно оръжие. Защо ли този стар вълк не изпълнява елементарните изисквания? Тук нещо не е наред. Напрягам се, не свалям очи от него и мислено се подготвям за най-лошото.
— Добре — казва най-после той, без да откъсва поглед от документите си — и занапред ще работиш под личния контрол на първия ми заместник, но два пъти месечно ще те изслушвам лично аз. Свърши доста работа през първите седмици, затова ти поставям една по-сериозна задача. Ще отидеш на среща с жив човек. Той е завербуван от първия ми заместник — Младши лидерът. Но не рискувам да изпратя на операцията Младши лидера. Затова ще отидеш ти. Завербуваният е изключително важен за нас. Лично другарят Косигин следи работата ни в дадената област. Нямаме правото да загубим такъв човек. Той работи в Западна Германия и ни предава детайли от американските противотанкови ракети „Тоу“. Ще те прехвърлим тайно в Западна Германия. Ще направиш срещата. Ще получиш детайлите от ракетите. Ще заплатиш услугата. Ще пропътуваш много километри, като заплиташ следите си. Ще те посрещне помощникът на съветския военен аташе в Бон. Ще му предадеш товара, но опакован. Той не трябва да знае какво получава. По-нататък товарът ще замине с дипломатическата поща за Аквариума. Някакви въпроси?
— Защо да не се възложи осъществяването на срещата на нашите офицери в Западна Германия?
— Защото първо, ако утре Западна Германия изгони всичките ни дипломати, потокът от информация за Западна Германия по никакъв начин няма да се намали. Ние ще получаваме тайните през Австрия, Нова Зеландия, Япония. Изгонят ли всичките ни разузнавачи от Великобритания, за КГБ това ще е катастрофа, а за нас — не. Ние ще продължим да получаваме британските тайни през Австрия, Швейцария, Нигерия, Кипър, Хондурас и всички останали страни, където има офицери от Аквариума. Защото второ, получавайки добитите от нас детайли на ракетите, началникът на ГРУ ще извика всички дипломатически и нелегални резиденти на ГРУ в Западна Германия и на всички тези осем генерали ще им зададе въпроса: защо Голицин от Австрия може да добие такива неща в Западна Германия, а вие, … майка ви, намирайки се в Западна Германия, не? Вие само по поддръжката ли можете да работите? Само в осигуряването ли… е и ще последват съответните изводи. Само така, Суворов, се ражда конкуренцията. Само че от жестоката конкуренция идват успехите ни. Всичко ли ти е ясно?
— Всичко, другарю генерал.
— Да искаш нещо да попиташ?
— Не.
— Искаш, знам какъв е въпросът ти! Мъчи те сега едно: Младши лидерът ще получи орден за детайлите от ракетите, а заради него ще рискува един млад капитан и нищо няма да получи за своя риск. Това ли си мислиш?