През първия месец от работата си аз поставях някакъв пакет в едно скривалище, в продължение на седмица контролирах мястото, където трябваше да се появи сигнал от някого си, получавах през нощта в гората някакви сандъци и ги доставях в посолството, свалях от операции нашите офицери, когато групата за радиоконтрол откриваше висока активност на полицейските радиостанции в района на операциите ни. Всичко, което правя, е осигуряване на нечии операции, помощ за някого, участие в операции, чиито предназначение и смисъл не знам. От четиридесетте добиващи офицери на ГРУ в нашата резидентура — повече от половината вършат същото. На това се казва „да прикриваш опашката“. Онези, които го правят, ги наричат презрително „хрътки“. Хрътката е ловджийско куче, което не трябва много да се храни, но може да се разкарва по полета и гори, преследвайки лисици и зайци. Хрътката може да се пуска и срещу едри зверове, но не сама, а в глутница. Хрътката — това са дълги крака и малка глава.
В живота всичко е относително. Аз съм офицер от Генералния щаб. По отношение на милиони други офицери от Съветската армия съм висш елит. Вътре в Генералния щаб съм офицер от ГРУ, тоест от по-висша класа по отношение на десетките хиляди други офицери от Генералния щаб. Вътре в ГРУ съм офицер с право на излизане. Офицер, който може да бъде изпращан на работа в чужбина. Офицерите с право на излизане са от много по-висока класа, отколкото просто офицерите от ГРУ, неизпращани в чужбина. Сред офицерите с право на излизане съм също сред висшата каста: аз съм добиващ офицер, това е много повече от нашата охрана, от механиците, от техниците, от службата за радиовръзка и радиозасичане. Но затова пък вътре в този най-висш елит аз съм плебей. Добиващите офицери на ГРУ се делят на две класи: хрътки и варяги. Хрътките са подтиснатото безправно мнозинство във висшата каста на добиващите офицери. Всеки от нас работи под пълния контрол на един от заместниците на резидента, като почти никога не се среща лично с резидента. Ние сме ловци на тайни, по-скоро на хора, владеещи тези тайни. Това е основната ни работа. Но освен за нея ни използуват безпощадно и за осигуряването на секретни операции, за чието истинско значение ние можем само да се досещаме.
Варягите са по-горе от Хрътките. Варяг — на езика на древните славяни означава неканен отвъдморски гост. Коварен, свиреп, предизвикателен, весел, дързък. Варягите работят под личния контрол на резидента, уважавайки неговите заместници, но в повечето случаи работят самостоятелно. Най-преуспелите от тях стават заместници на резидента. Те вече не работят самостоятелно и получават под пълната си власт група хрътки.
Първият заместник на резидента — Младши лидерът — контролира всички. Той самият е много активен и умеещ да добива офицер, но освен работата по добиване на информация и ръководството на собствената си група хрътки, отговаря за охраната на резидентурата и сигурността й, за работата на всички офицери, включително техническите и оперативно-техническите. На него не са подчинени само шифровчиците. Тях ги командува лично резидентът. Резидентът — той е и командирът, той е и папата, той е и Навигаторът, е отговорен за всички. Пълномощията му практически са неограничени. Има власт например да убие всеки от подчинените му офицери, включително и първия си заместник, в случай, че сигурността на резидентурата е в опасност, евакуацията на офицера, създаващ опасност, е невъзможна. Правото да убива офицери от ГРУ освен резидента има само Върховният съд и то, ако такава е волята на Централния комитет. Така че по някои въпроси нашият папа е по-силен от Върховния съд, на него не са му нужни ничии съвети и консултации, не му трябва гласуване или подкрепа от страна на пресата. Той взема решенията си сам и има достатъчно власт и сили да ги претворява в живота, по-точно, в смъртта. Нашият Навигатор е подчинен на началника на 5-то направление на 1-во управление на ГРУ. Но по редица въпроси е подчинен само на началника на ГРУ. Освен това, при несъгласие с ръководството на ГРУ в някои екстремни случаи, има право да се свърже с Централния комитет. Необятната мощ на резидента се уравновесява само от съществуването на също толкова могъщата, независима в враждебна резидентура на КГБ. Двамата резидента не са подчинени на посланика. Посланикът е измислен, само за да маскира съществуването на две ударни групи в състава на съветската колония. Естествено пред хората двамата резидента демонстрират известно уважение към посланика, защото са дипломати от висок ранг и с непочтителността си към посланика биха се отличавали на фона на другите. С тази почит свършва и цялата им зависимост от посланика. Всяка резидентура има в посолството своя територия, отбранявана от външни като непристъпна крепост.