Вратата на резидентурата е като вратичката на добра каса. Някакъв шегаджия много отдавна е донесъл от Съюза една желязна табелка от стълб за високоволтова линия: „Не се качвай! Ще те убие!“ И съответно, разбира се, череп с кости под надписа. Тази табелка я бяха заварили към зелената врата и вече много години охранява нашата крепост от чужди хора.
7
— Обърни внимание, че в нашата армия по време на войната имаше две категории летци: едни (малцинство) с десетки свалени самолети в сметката си и други (мнозинство) — почти с нищо. На първите цялата им гръд е в ордени, а вторите са с по едно-две медалчета. Повечето от първите са преживели войната, а вторите са загивали с хиляди и десетки хиляди. Статистиката на войната е сурова. Мнозинството е било по десет часа във въздуха, а след това — смърт. Ако се усредни, летецът-изтребител е загивал в петия си боен полет. А от първата категория — обратното, пилотите имат стотици бойни полети и по хиляди часове във въздуха… — моят събеседник е Героят на Съветския съюз, генерал-майорът от авиацията Кучумов, въздушен ас по време на войната, един от най-свирепите вълци на съветското военно разузнаване след нея. Сега по заповед на началника на ГРУ той извършва проверка на отделенията на ГРУ в чужбина, скрити зад легални маски. В някои страни той отива като член на различи делегации по разоръжаване, съкращаване, доверие и така нататък, в други се появява като член на съвета на ветераните от войната. Но самият той изобщо не слага себе си в групата на ветераните, той е активен боец на тихия фронт. Инспектира ни и, залагам си главата, извършва мълниеносни и главоломни тайни операции. Сега двамата с него сме в „каютата“. Той ни привиква един по един. Разговаряйки с нас, естествено, контролира нашия командир и едновременно му помага.
— Съществуваше пропаст между двете категории летци по време на войната. Нямаше никакво свързващо звено, никаква средна класа. Или ас, герой, генерал, или убит още в първия му полет младши лейтенант. Средно положение нямаше. Това ставаше ето защо. Всички летци получаваха еднаква подготовка и идваха в бойните поделения на приблизително едно и също ниво. И още в първия бой командирът ги разделяше на активни и пасивни. Онзи, който напираше да се бие, който не се криеше из облаците от противника, който не се страхуваше да се насочи в челна атака, него веднага го определяха за водещ, а на останалите заповядваха да прикриват активните. Често отделянето на активните бойци ставаше още при първия въздушен бой. Всички командири на звена, ескадрили, полкове, дивизии, корпуси и въздушни армии хвърляха силите си, за да помагат на активните в боя, да ги охраняват, да ги пазят по време на най-горещите схватки. И колкото повече успехи имаше някой от активните, толкова повече го охраняваха в боя, толкова повече му помагаха. Виждал съм Покришкин по време на бой, когато му се събираха по над петдесет свалени германски самолета. По лична заповед на Сталин по време на бой го прикриваха две ескадрили. Той тръгва на лов, зад гърба му е прикриващия го, а зад него още две ескадрили летят: едната малко по-високо, другата — малко по-ниско. Сега той има на гърдите си три златни звезди и една брилянтова на врата, маршал на авиацията е, но недей да си мислиш, че всичко това му е дошло наготово. Съвсем не. Просто е проявил активност в първия бой и са започнали да го прикриват. Проявявал е повече дързост и умение и все повече са му помагали и ценили. А ако не се е било случило така, то още в началото щяха да го отнесат към пасивните и щяха да го поставят на неблагодарната работа да защитава нечий гръб по време на бой. Така щеше и да си лети като младши лейтенант зад опашката на някой друг самолет. И според статистиката по време на петия му полет, а може и по-рано, щяха да го свалят. Статистиката е такава: на някого му се усмихва, а някого се плези.
— Всичко това — продължава Кучумов, — ти го казвам, защото нашата разузнавателна работа почти с нищо не се отличава от въздушния бой. Съветското военно разузнаване подготвя хиляди офицери и ги хвърля в боя. Животът бързо ги дели на активни и пасивни. Едни достигат сияйни висоти, други изгарят по време на първата си командировка в чужбина.
Аз се запознах с досието ти и ми харесваш. Но ти прикриваш опашките на другите. Работата по осигуряването е тежка, опасна и неблагодарна. Някой получава ордени, а ти рискуваш кариерата си, изпълнявайки най-мръсната и тежка работа. Запомни, че никой няма да те освободи от това. Всеки командир от нашата организация в чужбина, получавайки ново попълнение от млади офицери, ги използува в операции по осигуряване и те бързо „изгарят“. Арестуват ги, изгонват ги от страната и после цял живот дремят в службата по информация на ГРУ или в нашите „братски“ страни. Но ако сам проявиш активност, сам започнеш да търсиш хора и да ги вербуваш, командирът веднага ще намали твоята активност по осигуряването и обратното — някой друг ще те прикрива, рискувайки себе си, като защитава твоя успех. Такава е нашата философия. Преди няколко години командирът ни в Париж заповяда на пасивния помощник на военния аташе да се пожертвува в името на успеха на няколко офицери. Бъди сигурен, че командирът е пожертвувал един свой пасивен офицер. На активния, на този, който има успех, никога няма да постави такава неблагодарна задача и ние напълно го подкрепяме. Ръководството на ГРУ се стреми да създаде колкото може повече активни, дръзки, имащи успех асове. Не бой се, винаги ще намерим сума пасивни, малодушни, инертни, за да прикрием такива хора. И не мисли, че ти казвам всичко това, защото те предпочитам пред другите. Съвсем не. Казвам го на всички вас, младите. Работата ми е такава — да повишавам бойната активност и производителност. Лошото обаче е там, че това не става ясно за всички, Имаме много добри момчета, които цял живот така и не стават водещи, прикриват чуждите опашки и безславно изгарят в пясъка. Желая ти успех и попътен вятър. Всичко е в ръцете ти, старай се и теб по време на бой ще те прикриват по две ескадрили.