Нашите куриери ме гледат с уважение. На тях им е от ясно по-ясно, че аз имам пряко отношение към всичко това. Но какво има в контейнера — на куриерите не им се полага да знаят. Ясно им е, че контейнерът го е пълнило не КГБ, а ГРУ. Дипломатическите куриери имат особен нюх в това отношение. Вършат тази работа от години. Знаят кой ще приема багажа, а оттук им е ясно и кой го изпраща. В конкретния случай те трябва само да препратят контейнера през границата и веднага в Братислава ще ги посрещне съветски военен конвой, комуто трябва да предадат контейнера.
Ах, колко биха се учудили дипломатическите куриери, ако бяха научили, че попадайки в Братислава, контейнерът ще бъде изпратен до най-близкия съветски военен аеродрум и там цялото му съдържание ще бъде изгорено в печка. Точно така и ще стане.
Отдавна нашият Навигатор молеше посланика за таванския етаж. Отдавна посланикът отказва на нашия Навигатор. Не, казва му, и точка. Но стопанството на нашия Навигатор се увеличава. Всяка година се увеличава броят на сивите кутии с лампички и различни антени. Трябва му таванският етаж на Навигатора. Моли той посланика, умолява. Мястото стои празно, а аз няма къде да поставя под-слушвателната електроника. Вдигна ръце посланикът. По дяволите. Вземай таванския етаж. Но там е като в авгиевите обори. Трябва да се изчисти. Успееш ли, таванският етаж е твой. Само че да си имаме уважението, не ме подвеждай. И боклука от таванския етаж махни със собствени сили. Много ли боклуци има? — интересува се Навигаторът. Всичко, което е там, твое е — отговаря посланикът. Как може да се почисти, нямам представа. Ако знаех, отдавна да съм го сторил. От предшественика ми е останало наследство там… Разбраха се. Даде посланикът ключето на Навигатора и още веднъж го помоли да не разказва за онова, което е там, горе. Навигаторът отвори таванския етаж, счупи личния печат на посланика, запали фенерчето си и замря. Натъпкано с книги. Красиви книги. Хартията — качествена, суперобложките — гланцирани. Заглавията на книжлетата са различни, а авторът — един: Никита Сергеевич Хрушчов. Навигаторът разбра ситуацията. Преди много години партията искаше гласът й да бъде чут по целия свят. Затова речите на най-умния човек в партията се отпечатваха на най-добрата хартия и се разпращаха по цял свят. Посолствата ги подаряваха на всички желаещи, изпращаха ги във всички библиотеки. А партията внимателно следеше кой посланик добре разпространява партийното слово и кой — не много. Между посланиците имаше съревнование: кой повече книги ще разпространи безплатно. Посланиците рапортуват: Аз разпространих сто хиляди! Аз — двеста хиляди! А аз — триста!!! Е, хубаво, казват в Москва, щом е толкова лесно да се разпространяват, щом като народите по света толкова се интересуват от съчиненията на скъпия ни вожд, ето ти още сто хиляди! Разпространявай и помни, че в Париж посланикът работи по-добре от тебе! А в Стокхолм има необикновен интерес! А в Канада хората дори се натискат да получат от тези книги… Как там в Париж или в Отава са ги разпространявали, не знам, но във Виена ги открихме след много години на таванския етаж. Навигаторът отиде при посланика:
— Да ги изхвърлим на боклука, а? — казва.
— А, какво приказващ. — примоли се посланикът. — Ще разберат за това буржоазните вестници, ще кажат, че сме лъгали предишния лидер на родната партия, може и сегашния по същия начин да лъжем. Какво ще стане, ако се появи подобна статия?
— Ами да ги изгорим! — предлага Навигаторът. Но веднага млъкна. Сам разбра, че не може да се изгори такава камара с книги. Всеки знае, че ако в посолството изгарят няколко тона документи, значи ще има война. Ще започне паника. А кой ще отговаря? Да се изгарят по-малко също не става — таванския етаж и за година не можем изчисти.
Изпсува Навигаторът, натрака шифрограма до Аквариума: ще получим тавана за електрониката, ако помогнем без особен шум на посланика. Аквариумът даде съгласието си. Изпрати контейнер и съответните документи.
Две нощи ние, хрътките, носихме на гърба книгите от таванския етаж в контейнера. Докоснеш ли ги — после два часа кихаш. Прах, жега на тавана. Стълбите — стръмни. Като пробягаш нагоре-надолу и сърцето ти заподскача. Пот се лее. Ех, Никита Сергеевич, колко псувни отнесе.