Тъжно ми е. Не ме радват чиновете и ордените. Нещо ме мъчи. Не знам какво е? Главното е да скрия тъгата от чужди погледи. Ако оптимизмът в очите ми угасне, веднага ще бъде забелязано и ще бъдат взети мерки. Не знам какви, но ще бъдат взети. Това съвсем не ми е нужно.
Гледам в генералските очи и се усмихвам радостно и щастливо.
Х ГЛАВА
1
Когато спя, си покривам и главата, завивам се в одеялото, сякаш е кожух, по стар армейски навик. Несъзнателен рефлекс. Опит да запазя топлината чак до сутринта. Вече не спя в студени палатки, в мокри землянки, в замръзналата есенна гора. Но навикът да се завивам презглава ми е останал за цял живот.
Напоследък одеялото започна да ме плаши. Събуждайки се внезапно с гаден страх сред пълната тъмнина, аз се питам: дали не съм се събудил в ковчег. Внимателно докосвам с нос мекото, топло одеяло. Не ми прилича на ковчег. А може би са ме увили в платнище, а дъските на ковчега са малко по-нагоре? Бавно опипвам въздуха. Не, засега не съм в ковчег.
Сигурно така хората започват да полудяват. Така към тях се промъква безумието. А може отдавна вече да съм шизофреник, само че хората край мен не са ме разбрали.? Напълно допустимо е. Да си луд съвсем не е толкова лошо, колкото може да изглежда отстрани. Ако утре ме омотаят в белите чаршафи и ме закарат в лудницата, няма да се съпротивлявам и да се чудя. Там ми е мястото. Аз, разбира се, съм ненормален. Но кой край мен е нормален?
Около мен е пълна лудница. Безумие без никакъв изход. Защо Западът ни допуска със стотици и хиляди до себе си? Та ние сме шпиони. Нима не е ясно, че аз съм изпратен да му причиня тук максимална вреда? Защо не ме арестуват, не ме изгонят? Защо тези странни, неразбираеми западни хора никога не протестират? Откъде идва това робско покорство при тях? Може би всичките те са се побъркали? А може би всички ние сме безумни? Аз поне — съвсем сигурно. И ненапразно ми се привижда капак на ковчег. Ох, ненапразно. Това започна преди година и половина, след срещата с Кир.
Кир всички го познават. Кир е голям човек. Кир Лемзенко е бил в Рим, но е работил, разбира се, не само в Италия. Кир навсякъде е имал успех. Особено във Франция. Римският дипломатически резидент на ГРУ генерал-майор Кир Гаврилович Лемзенко имаше невероятна власт. Затова го наричаха „римския папа“. Сега е генерал-полковник. Сега е в административния отдел на Централния комитет на партията. Сега от името на партията контролира и ГРУ, и КГБ.
Преди година и половина, когато минах през комисията по излизането в ГРУ, Кир ме повика. На петминутен разговор. Той приема всички: и офицерите от КГБ, и офицерите от ГРУ. Всички, които отиват да добиват. Кир утвърждава всички. Или не. Кир е велик. Кой познава Кир? Всички го познават. Съдбата на който и да е офицер от ГРУ и КГБ е в ръцете му.
„Старият площад“1. Паметникът на гренадирите. Наоколо — милиция. Хора с цивилни дрехи. На групи. Сиви шлифери. Тежки погледи. Вход №6. Покажете партийния си билет. Суворов — чете младша офицерът, облечен със синя униформа. Виктор Андреевич — обажда се втори, като открива фамилията ми в кратък списък. Да — чува се първият. Трети ме придружава по коридора. Тук, моля, Виктор Андреевич. На него, охраната, не му се полага да знае кой е Виктор Андреевич Суворов. Той знае само, че този Суворов е поканен на разговор в Централния комитет. С него ще говорят на седми етаж. В стая 788. Охраната е любезна. Тук, моля.
1Така се нарича един от площадите в центъра на Москва. (Бел. пр.)
Ето ги коридорите на властта. Сводести тавани, под които са вървяли Сталин и Хрушчов. Под които върви и Брежнев. Централният комитет е като цял град. Централният комитет — това е държава в центъра на Москва. Както Ватикана в центъра на Рим.
В Централния комитет винаги нещо се строи. Десетки здания са съединени едно с друго и всички свободни дворчета и преходи се застрояват с все по-нови бели стъклени небостъргачи. Странно — от „Стария площад“ тези белоснежни здания почти не се виждат. По-точно, виждат се, но не бият на очи. Към „Стария площад“ гледат огромните прозорци на сивите дореволюционни здания, съединени в една непрекъсната верига. Отвътре кварталът на Централния комитет не е толкова суров и мрачен. Там са се омесили всички архитектурни стилове.
Тук, моля. Ослепителна чистота. Червени килими. Дръжките на вратите — от полиран бронз. Страшно да ти стане да хванеш подобна дръжка с ръка да не я изцапаш. Асансьорите са безшумни.