— Знам. Пенковски…
— Не само. Пенковски е известен по целия свят. Мнозина са неизвестни. Владимир Константинов, например. Той се върна в отпуск в Москва, а попадна право в следствието. Уликите срещу него бяха безспорни. Смъртно наказание.
— Изгориха ли го?
— Не. Той помоли да не го убиват.
— И не го убиха?
— Не, не го убиха. Но веднъж сладко си заспа в килията, а се събуди в ковчег. Дълбоко под земята. Той помоли да не го убиват и не го убиха. Но ковчега са задължени да го закопаят, такава е инструкцията. Тръгвай, Виктор Андреевич. Желая ти успехи. И помни, че в ГРУ нивото на предателството е много по-ниско, отколкото в КГБ. Пази тази добра традиция.
2
В Мюнхен вали сняг. Небето е лилаво, И още насипва от снежния оловносив облак. Бюргерите бързат. Крият носове в яките. Елхи. Навсякъде наоколо — елхи. Край уличните лампи снежинките са по-гъсти, по-едри. Снегът прикрива мръсотията и сивотата на цивилизацията. Всичко е чисто, всичко е без мръсните петна, дори покривът на Дойче Банк. Тихо и топло е, когато вали сняг. Ако се вслушаш, може да чуеш шумоленето на белите меки кристалчета. Хора, слушайте как пада снегът! Хей, бюргери, накъде сте се забързали така? Спрете. Чисто и тихо е. Нито пронизващ вятър, нито скърцане на спирачки, само тишина над белия град.
… Меки, топли снежинки падат по лицето ми. Обичам ги. Не се пазя от тях. Снегът понякога боде, снегът понякога е твърд и грапав. Но днес не е такъв. Днес от небето пада добър сняг и аз не крия лицето си от него.
От гарата — на Мариенплац. Заличавам следите. Не ме следят. Но съм длъжен да замаскирам следите. По-добро време за това не може да се измисли. Майор от ГРУ 173-В-41. Заличавам следите след срещата си с приятеля № 173-В-41-706. Срещата я направих в Хамбург. Там някакъв младеж — хрътка от бонската дипломатическа резидентура на ГРУ, прие получените от мен документи. В Мюнхен само заличавам следите. По преки, по пресечки — и все по-надалеч в снежната мъгла. Понякога мога да бъда видян там, където има много хора. В безкрайните лабиринти на пивницата, където някога се е родила партията на Хитлер. Това не е пивница. Това е един истински град с улици и площади. С безкрайни редици от маси. Със стотици хора. Това е една цяла независима бирена държава, такава, каквито са Ватиканът в Рим и Централният комитет в Москва.
По-нататък, по-нататък край масите, зад ъгъла, после — зад другия. Тук ще изчакам малко в тъмната ниша. Кой ще се появи след мен? Тук, в огромното дъбово кресло в черната ниша, сигурно е сядал Гьоринг. А сега седя аз с огромна бирена халба. Това е моята работа. Кой ще мине край мен? Кой излезе след мен? Не ме ли търсят нечии очи, изгубили сивия ми гръб в този водовъртеж, в този полумрак, в изпаренията на пивницата? Май няма никой. Тогава — отново на улицата. В тесните пресечки. В синкавата виелица.
3
Във Виена е другарят Шелепин. Пътьом. Той отива в Женева на заседанието на сесията на Международната организация на труда. Другарят Шелепин е ръководител на съветските профсъюзи. Другарят Шелепин е член на Политбюро. Другарят Шелепин е звезда от първа величина. Но не изгряваща, а залязваща. Беше време, когато другарят Шелепин беше (тайно) заместник-председател на КГБ и едновременно (явно) вице-президент на Международната федерация на демократичната младеж. Другарят Шелепин организираше манифестациите за мир и дружба между народите. На неговата съвест са грандиозните манифестации в защита на мира. Милиони глупаци следваха другаря Шелепин. Крещяха, искаха мир, разоръжаване, справедливост. За това го издигнаха в ранг председател на КГБ. Той управляваше рязко и твърдо. Управляваше половината свят, включително и демократичната младеж, искаща мир. Но не успя да се задържи. Сега другарят Шелепин управлява съветските профсъюзи. Нашите профсъюзи са също КГБ, но не цялото КГБ, а само негов филиал. И затова посолството не се отнася с особено уважение към високия гост. Като си тръгнал за Женева, заминавай, не спирай. На всички им е ясно, че; другарят Шелепин се е понесъл надолу. Беше председател на КГБ, г сега е само водач на профсъюзите. Ако е започнало слизането надолу, вече с нищо не можеш го задържа.
Цялото посолство знае, че Железният Шурик се напива до пълно обезумяване. Лидерът на съветския пролетариат псува гнусно на майка. Бие чистачките. Изхвърли един тежък кристален пепелник през прозореца и повреди покрива на лимузината на кубинския посланик. Сам си знае, че му е дошъл краят. Бившият водач на КГБ се прощава с властта. Буйствува.