Стрелката на големия часовник едва трепна. Още шест минути. Край гарата има голямо строителство. Или нея я разширяват, или строят хотел. Под скелето прозира едно изящно съоръжение — нещо като кула. Стените са от кафеникав метал, прозорците също са тъмни, почти кафяви. Високо в небето се виждат работници с оранжеви каски — маймунките на стоманените джунгли. А по стрехите — гълъби. Ето един гълъб, който бавно и съсредоточено убива своя другар. С клюн в тила — цак, цак. Почака мъничко. И отново с клюн в тила. Отвратителна птица е гълъбът. Нито ястребите, нито вълците, нито крокодилите убиват за развлечение. Гълъбите убиват само затова. Убиват събратята си за едното развлечение. Убиват много бавно, разтягайки удоволствието.
Ех, да имах в ръце автомат „Калашников“. Щях да натисна предпазителя надолу, за автоматичен огън. Затворът ще издърпам рязко назад и такъв грохот би огласил гаровия площад на полусънения Базел. Бих пратил една дълга преливаща се автоматична поредица по гълъба-убиец. Щях да го размажа, да го разпердушиня с оловото. Щях да го превърна в топка от пера и кръв, но нямам автомат. Не съм в Спецназ, а в агентурното добиване. Жалко. Наистина бих го убил и нямаше да си помисля, че като спасявам слабия гълъб от сигурна смърт, спасявам също и убиеца. Нравът на всички е един и същ. Гълъбов. Ще дойде на себе си. Ще си почине, Ще намери някой, който е по-слаб и ще започне да го чука с клюна си по тила. Знае, гадината му, къде да удря. Професионалист — като палач от НКВД. Гълъбът е отвратителна птица. А има хора, които смятат този хладнокръвен убиец за символ на мира. По-добре щеше да бъде крокодила или анакондата да направят символ. Мирна животинка е анакондата. Убива само за храна. А похапне ли си, спи. Не намира наслада в мъченията. И не убива събратята си.
Слабият гълъб на стряхата разпери крила. Главата му съвсем увисна. Силният гълъб се наежи. Доубива го. Удар. Още един. Здравата удря. Краят на клюна му е в кръв. Е, ти си завършвай работата, а за мен вече е време. Към тоалетната. Към напълно секретна операция по агентурно осигуряване.
8
Не си губя времето. Когато осигурявам някого в Германия, си мисля как самият аз да проникна в германските тайни. Когато съм в Италия, си мисля за пътищата към италианските тайни. Но в Италия може да бъде завербуван и американец, и китаец, и австриец. На мен са ми нужни такива, които притежават държавни тайни. Сега се върнах от Базел и докладвам на Навигатора за резултатите от операцията. Обикновено рапорта го изслушва Младши лидерът, но днес го изслушва лично Навигаторът. Осигуряването, изглежда, е било много важно. Използувам случая и му докладвам своите предложения как да получим секретни документи за системата „Флорида“. „Флорида“ е системата на ПВО на Швейцария. Швейцарската „Флорида“ е само една тухличка. Но точно от такива тухлички е изградена системата на ПВО на САЩ. Ако се запознаем с някой швейцарски сержант, много неща по отношение на американската система ще се изяснят…
Навигаторът ме гледа с тежък поглед. Едни оловни очи й нищо повече. Погледът му е поглед на един бик, който дълго гледа младичкия тореадор, преди да го вдигне върху могъщите си рога. Имам имената и адресите на персонала на командния пункт на системата на ПВО на Швейцария. Знам как може да се запозная с някой сержант. Но той ме смазва с погледа си. Обърквам се й забравям целия ясен ред на моите конструкции.
— Ще се постарая да направя това…
Той мълчи.
— Ще ви съобщя всички подробности…