— А в какво е силата ти? — попита Йеспер.
Кювей го погледна замислено, после се намръщи.
— Така и не разбрах. В Шу Хан ние живеем в страх. Не се чувствах у дома там.
Виж, това Йеспер можеше да разбере. Взе кутийката с юрда и я отвори. Качествена стока с отличен аромат, изсушените цветове не бяха натрошени, нито яркият им оранжев цвят беше избелял.
— Значи вярваш, че ако ти дадат лаборатория и работиш с фабрикатори, би могъл да повториш експериментите на баща си и да откриеш противоотрова?
— Надявам се — каза Кювей.
— На какъв принцип ще действа?
— Ще изчисти ли тялото от парем? — попита Матиас.
— Да. Ще изтегли дрогата — кимна Кювей. — Но дори ако създадем противоотровата, как ще я приложим?
— Ще трябва да се приближиш достатъчно, за да я инжектираш или да принудиш човека да я глътне — каза Матиас.
— А влезеш ли му в обсега, свършен си — довърши Йеспер.
Йеспер извади едно цветче от юрда и го завъртя между пръстите си. Рано или късно някой щеше да създаде своя версия на юрда парем и когато това станеше, всяко от тези цветчета щеше да струва скъпо и прескъпо. Ако се съсредоточеше върху цветчето, можеше да усети как то се разпада на съставните си елементи. Не че виждаше нещо, по-скоро долавяше смътно различните миниатюрни частици материя, които изграждаха цялото.
Върна цветчето в кутията. Като малък обичаше да се излежава в нивите на татко си. Точно тогава откри, че може да изцеди цвета на юрда листенце по листенце. Един следобед толкова му доскуча, че изписа мръсна дума в едно от пасищата. Баща му адски много се ядоса. От страх, разбира се. Толкова крещя на Йеспер, че прегракна, а после се тръсна на един стол, седеше и го гледаше мълчаливо, стиснал чаша в големите си ръце. За да не се вижда, че треперят. Отначало Йеспер реши, че баща му се е ядосал заради мръсната дума, но проблемът, оказа се, изобщо не е бил в нея.
— Йес — каза накрая баща му, — повече никога не прави така. Обещай ми. Майка ти имаше същия дар. Нищо добро няма да излезе от него. Носи нещастие.
— Обещавам — побърза да каже Йеспер.
Искаше да оправи нещата, още не можеше да повярва, че търпеливият му и спокоен баща е изпаднал в такава ярост. Но в главата му се въртеше друго: „Мама не изглеждаше нещастна“.
Всъщност майка му умееше да се радва на живота. Родена в Новий Зем, тя беше много тъмна, с наситеношоколадова кожа и толкова висока, че баща му вдигаше глава, за да я погледне в очите. Преди Йеспер да порасне достатъчно, за да ходи на нивата с татко си, прекарваше времето у дома, с нея. С радост й помагаше в домакинските задачи — пране, готвене, цепене на дърва.
— Как е моята земя? — питаше тя всеки ден, щом баща му се прибереше от полето, и по-късно Йеспер научи, че фермата е на нейно име, сватбен подарък от баща му, който бе ухажвал Адити Хили близо година, преди тя да го удостои с вниманието си.
— Цъфти — отговаряше той и я целуваше по бузата. — Също като теб, любов моя.
Колм все му обещаваше, че вечерта ще си поиграят и ще го научи да дялка фигурки от дърво, но така и не спази обещанието си — вечеряше, а после заспиваше пред огнището с ботушите на краката, подметките им оранжеви от юрдата. Йеспер и майка му издърпваха с общи усилия и през тих смях ботушите от краката на татко Колм, завиваха го с одеяло и се залавяха с вечерните си задачи. Вдигаха масата, прибираха прането от простора, после майка му го слагаше в леглото. Без значение колко работа я чакаше, колко животни трябваше да нагледа и колко кошници да поправи, майка му никога не се уморяваше, беше пълна с енергия точно като него. И винаги намираше време да му прочете приказка преди лягане или да го приспи с тиха песен.
Именно тя го беше научила да язди кон, да слага стръв на въдица, да чисти риба, да скубе пъдпъдък, да пали огън с две нищо и никакви пръчки, както и да вари хубав чай. Научи го и да стреля. Първо с детска пушка с топчета, която си беше повече играчка, отколкото оръжие, а после с пистолети и истинска пушка.
— Всеки може да стреля — казваше му тя. — Но не всеки може да се прицели.
Научи го как да стреля от голямо разстояние, как да намира дирите на животно в шубрака, обясни му за шегите, които слънцето си прави с очите на стрелеца, също и за вятъра — как да съобразява прицела си със силата и посоката му. Научи го да стреля тичешком и от конски гръб. Майка му можеше всичко.
Освен явните уроци, имаше и тайни. Понякога се прибираха вкъщи късно и не оставаше време да се приготви вечеря. Тогава тя сваряваше вода, без да пали печката, и само с поглед караше тестото да втаса. Виждал я бе да маха петна от дрехи с лек жест, освен това сама правеше барут, като извличаше селитрата от дъното на отдавна пресъхнало езеро близо до фермата.