Най-лесният подход беше през прозорците на последния етаж, докъдето се стигаше само от покрива. На Вилан не му беше по силите нито да се покатери, нито да се спусне, затова Каз щеше да влезе пръв и да го пусне през някой от по-ниските етажи.
— Два здрави крака, а има нужда от стълба — измърмори той и не обърна внимание на спазъма в собствения си крак.
Вилан не беше най-добрият партньор за удар, но познаваше къщата и навиците на баща си, което можеше да се окаже решаващо в случай на неприятни изненади, освен това най-добре знаеше как да се оправи със златната киселина. Каз се сети за Иней върху покрива на Бартерната църква високо над градските светлинки. „Остави ме да си свърша работата, както аз си знам.“ Хубаво. Ще ги остави всеки да си свърши работата. Нина едва ли щеше да се затрудни със своята задача, а Иней изглеждаше сигурна, че ще мине по изпънатия между силозите кабел без предпазна мрежа и още невъзстановена напълно след последното си изпитание. „А дали би ти казала, ако се страхува? Показвал ли си някога съпричастие и разбиране към нечий страх?“
Каз побърза да прогони тази мисъл. Щом Иней не се съмняваше в способностите си, значи и той не трябваше да се съмнява. Освен това, ако искаха да отмъкнат печата на Ван Ек за безценните бежанци на Нина, Каз си имаше достатъчно свои проблеми, за които да мисли.
За щастие, охранителната система на Ван Ек не беше сред тях. Благодарение на Иней знаеше, че ключалките са шулерова направа. Гадни копеленца бяха тези ключалки, но разбил ли си една, други няма да ти се опънат. Беше се сприятелил преди време с един ключар от Клокщраат, който вярваше отвъд всяко съмнение, че Каз е син на богат търговец с безценна колекция от кутийки за енфие. В резултат на тази дружба Каз пръв разбираше как кетердамските богаташи охраняват собствеността си. Веднъж беше чул Хюбрехт Морен, майстор крадец от най-висок клас, да се пени за красотата на качествената ключалка, докато изливаше в гърлото си поредната халба тъмно пиво във Вранския клуб.
— Ключалката е като жена — говореше замаяно той. — Трябва да я съблазниш и тя сама ще ти издаде тайните си.
Морен беше от приятелчетата на Пер Хаскел и обичаше да говори за доброто старо време и големите удари, особено ако това му спестяваше необходимостта да се хване на работа в настоящето. А онова за ключалките и жените беше от класическия вид банални мъдрости, които пенсии като него си мряха да изричат. Естествено, че ключалката е като жена. Или като мъж, или като каквото друго ти хрумне — ако искаш да го разбереш, трябва да го разглобиш и да видиш как работи. А следващата крачка е да го овладееш толкова добре, че да го сглобиш в първоначалния му вид.
Ключалката на прозореца щракна послушно под натиска на шперцовете му. Каз плъзна крилото и се вмъкна вътре. В малките стайчета на последния етаж живееше прислугата, но в момента целият персонал на Ван Ек беше зает с гостите му долу. Част от най-богатите членове на Съвета на търговците си пълнеха търбусите в трапезарията на първия етаж, слушаха тъжната история на Ван Ек за похищението на сина му и се възмущаваха хорово от влиянието на бандите в Кацата. Ако се съдеше по миризмата, шунката беше съществена част от менюто.
Каз отвори вратата, придвижи се на пръсти до стълбището и продължи предпазливо към втория етаж. Познаваше къщата на Ван Ек от времето, когато с Иней бяха отмъкнали масленото платно на ДеКапел, а и по принцип обичаше да се връща към сгради и бизнес начинания, които е имал повод да опознае преди. Сякаш, връщайки се, поставяше печата си върху мястото, затвърждаваше претенцията си над него. „Знаем си тайните — сякаш казваше къщата сега. — Радвам се да те видя отново.“
Пазач стоеше на пост пред стаята на Алис в края на застлания с килим коридор. Каз си погледна часовника. Чу се тих пукот и през прозореца в дъното на коридора се разля светлина. Вилан поне беше точен, ако не друго. Пазачът отиде да погледне какво става и Каз свърна по коридора в обратната посока.
Влезе в старата стая на Вилан, обзаведена понастоящем за новото бебе. На светлината от уличните лампи се виждаше красив стенопис с морски мотиви. Плетеното бебешко кошче имаше формата на малка платноходка с все флагчетата и капитанския рул. Ван Ек явно наистина се вълнуваше за новия си наследник.
Каз отключи прозореца и го отвори широко, после закрепи въжената стълба за перваза, спусна я навън и зачака. Чу силно тупване и примижа — явно Вилан бе успял все пак да се прехвърли през градинския зид. Дано само не е счупил междувременно контейнерите със златна киселина, прогаряйки дупка в себе си и в розовите храсти. След миг се чу тежко дишане и Вилан се появи иззад ъгъла, тромав като уплашена гъска. Спря под прозореца, нагласи внимателно раницата си и започна да се катери по въжената стълба, която се люлееше странично под непохватните му крайници. Каз му помогна да се прехвърли през перваза, после издърпа стълбата и затвори прозореца. Щяха да се измъкнат по същия път.