Най-сетне дупката стана достатъчно голяма да провреш ръка. Каз пъхна свещулката в отвора и видя счетоводен тефтер, пачки крюге и малка кадифена кесийка. Бръкна да извади кесийката и примижа, когато ръката му закачи за миг ръба на дупката. Стоманата още беше нажежена.
Изтръска съдържанието на кесийката в дланта си — масивен златен пръстен с червената лаврова клонка и инициалите на Ван Ек.
Прибра пръстена в джоба си, после извади две пачки от сейфа и даде едната на Вилан. Едва не се разсмя при вида на изражението му.
— Това притеснява ли те, търговче?
— Не ми харесва мисълта, че съм обикновен крадец.
— След всичко, което Ван Ек ти е сторил?
— Да.
— Да ти имам стремежа към справедливо възмездие. Нали си даваш сметка, че крадем собствените ти пари?
— Йеспер каза същото, но аз съм сигурен, че баща ми ме е отписал от завещанието си веднага, щом Алис е забременяла.
— Това не значи, че нямаш право над богатството му.
— Не му искам парите. Просто искам той да не разполага с тях.
— Да обърнеш гръб на лукса е рядък лукс — подхвърли Каз и натика парите в джобовете си.
— И как бих могъл аз да управлявам империя? — каза Вилан и метна пипетата в сейфа. — Не мога да чета счетоводни документи, фактури. Не мога да напиша ордер. Баща ми греши за много неща, но за това е прав. Опитам ли се, ще стана за посмешище.
— Ами просто ще плащаш на някого да го върши вместо теб.
— Ти би ли го направил? — попита Вилан и вирна брадичка. — Би ли поверил някому делата си, тайните, с които да те унищожи?
„Да — помисли си без колебание Каз. — Има един човек, на когото бих се доверил безрезервно. Един човек, който никога не би използвал слабостите ми срещу мен.“
Разлисти набързо счетоводния тефтер.
— Когато хората видят сакат да върви по улицата и да се подпира на бастун, какво изпитват? — попита той.
Вилан отклони поглед. Хората винаги правеха така, когато Каз споменеше недъга си, сякаш смятаха, че той не знае какъв е и как го вижда светът.
— Изпитват жалост. А какво си мислят, когато видят мен да вървя по улицата?
Вилан се подсмихна.
— Мислят си, че ще е добре да минат на отсрещния тротоар.
Каз върна тефтера в сейфа.
— Ти не си слаб, защото не можеш да четеш. Слаб си, защото те е страх, че хората ще видят слабостта ти. Позволяваш на срама да решава вместо теб. Помогни ми с картината.
Закачиха портрета над сейфа със зейналата дупка. Мартин ван Ек ги гледаше намръщено.
— Помисли върху това, Вилан — продължи Каз, докато нагласяваше рамката. — Срамът е онова, което пълни моите джобове. Пак той пълни Кацата с идиоти, които се крият зад маски, за да задоволят тайно желанията си. Хората издържат и на най-силната болка. Но срамът е онова, което ги изяжда отвътре.
— Добре казано — обади се глас откъм ъгъла.
Каз и Вилан се завъртяха. Лампите грейнаха ярко, окъпаха стаята в силна светлина и една фигура се отдели от ниша в стената отсреща — Пека Ролинс със самодоволна усмивка на червендалестото си лице и в компанията на глутница Лъвски грошове, въоръжени до зъби с пистолети, палки и бойни брадви.
— Каз Брекер — подигра му се Ролинс. — Крадецът философ.
19. Матиас
— Залегни бе! — кресна Матиас на Кювей.
Шуанското хлапе се залепи за пода. Втори залп разцепи въздуха и строши цветното стъкло на още един прозорец.
— Или държат да хабят мунициите си, или това са предупредителни изстрели — каза Йеспер.
Приведен ниско, Матиас притича към отсрещната стена и надникна през една цепнатина в каменния градеж.
— Обградени сме — каза той.
Хората между надгробните плочи не бяха от градската стража обаче. На треперливата светлина от фенери и факли Матиас различи крещяща шарения — раирани жилетки и карирани сака. Униформата на Кацата. И оръжията им бяха шарени — пушки, ножове по половин метър, дървени бухалки.
— Не виждам татуировките им — каза Йеспер. — Но мога да се закълна, че онзи отпред е Доти.
„Доти.“ Матиас смръщи чело в опит да си спомни къде е чувал името. И тогава се сети — Доти ги беше завел при Пека Ролинс, когато Каз го потърси за онзи заем.
— Лъвските грошове.
— Много Лъвски грошове.
— Какво искат? — изграчи уплашено Кювей.
Матиас чуваше смях и викове, а под всичко това — ниското, трескаво жужене на войници, които знаят, че предимството е на тяхна страна и надушват кръвопролитие във въздуха.
Грошовете се развикаха доволно, когато един от тях хукна напред и хвърли нещо към гробницата. Нещото влетя през счупения прозорец и падна с дрънчене на пода. От двата му края изригна зеленикав дим.