Матиас грабна един конски чул от купчината одеяла, метна го върху контейнера, после награби цялото нещо и го изхвърли обратно през прозореца. Очите му горяха, сълзи се стичаха по бузите му. Нов залп стрелба разцепи въздуха.
Онова специфично жужене стигна връхната си точка и Лъвските грошове се хвърлиха в атака.
Йеспер стреля веднъж и не пропусна — един от настъпващите мъже се срина, а факлата му бързо угасна върху влажната земя. Следващите му изстрели също намериха безпогрешно целта си, още Грошове изпопадаха, фронтът им се разби и всичко живо се юрна да търси прикритие.
— Точно така, момчета, идвайте ми в редичка — мрачно каза той.
— Предайте се! — ревна Доти иззад една надгробна плоча. — Не можете да ни застреляте всичките.
— Не те чувам добре — извика в отговор Йеспер. — Ела по-близо.
— Пробихме лодките ви. Само с нас можете да се махнете от този остров. Така че излезте кротко или ще върнем в Кацата само главите ви.
— Внимавайте! — каза Матиас. С приказките си Доти им беше отвлякъл вниманието. Втори контейнер с газ влетя през прозореца, после още един. — Катакомбата! — ревна Матиас и всички хукнаха към дъното на гробницата, набутаха се в тесния проход и затвориха каменната врата след себе си. Йеспер разкъса ризата си и я навря в процепа между вратата и пода.
Мракът беше почти пълен. В първия миг не се чуваше друго, освен спастичната кашлица, с която се опитваха да разкарат газа от дробовете си. После Йеспер тръсна една свещулка и лицата им се появиха в зловещото зеленикаво сияние.
— Как са ни открили, мамка му? — попита той.
— Няма значение — каза Матиас. По-късно щяха да се питат как Ролинс е разкрил скривалището им на острова. Сега имаха по-неотложни тревоги. Нещо повече, щом Пека Ролинс е пратил бандата си след тях, значи и Нина беше в опасност. — С какво разполагаме?
— Вилан остави от онези виолетови бомби, в случай че налетим на шуански войници, аз имам и две от светлинните. Кювей?
— Аз нямам нищо — отвърна той.
— Ами в тъпата ти раница? — попита Йеспер. — Нищо полезно ли няма в нея?
Кювей притисна раницата към гърдите си.
— Само тетрадките — каза той и подсмръкна.
— Ами нещата, които останаха след Вилан? — попита Матиас. Не си бяха направили труда да разчистят.
— Май остана нещо от материалите за фойерверките. Онези, дето ги гръмнахме на моста Гоедмед — каза Йеспер.
Звуци на врява долетяха отвън.
— Ще взривят вратата на гробницата — каза Матиас.
Така би постъпил той, ако искаше да вземе пленници.
Един пленник, по-точно — сигурен беше, че от трима им Грошовете ще държат да опазят жив единствено Кювей.
— Навън има поне трийсет бандюги, дето си точат зъбите за кожите ни — каза Йеспер. — От гробницата има само един изход, а дори да се измъкнем някак от нея, не можем да се измъкнем от острова. Спукана ни е работата.
— Може би не — каза Матиас, загледан в призрачното зелено сияние на свещулката.
Не беше талантлив стратег като Каз, но все пак беше отгледан от военни. Може би имаше начин да се измъкнат.
— Да не си луд? Грошовете със сигурност знаят, че сме само шепа хора.
— Вярно — кимна Матиас. — Но не знаят, че двама от нас са Гриша. — Мислеха си, че преследват учен, а не огнетворец.
Колкото до Йеспер, той пазеше фабрикаторските си умения в дълбока тайна.
— Да бе, двама гришани без никаква подготовка — каза Йеспер.
Чу се силен трясък, стените на гробницата се разлюляха и Матиас политна към другите двама.
— Идват! — изписка Кювей.
Но стъпки не се чуха, само още викове отвън.
— Зарядът не е бил достатъчно голям — каза Матиас. — Искат Кювей жив, затова внимават. Все още имаме шанс. Кювей, колко топлина можеш да извлечеш от пламък?
— Мога да засиля горенето, но ми е трудно да поддържам огъня дълго.
Матиас си спомни виолетовите пламъци, които облизваха тялото на летящия шуанец. Пламъци, които нищо не можеше да изгаси. Вилан беше казал, че горели с по-висока температура от обикновения огън.
— Дай ми една от бомбите — каза той на Йеспер. — Ще взривя задната стена на катакомбата.
— Защо?
— За да си помислят, че ще избягаме оттам — каза Матиас, докато залагаше бомбата в дъното на каменния проход.
— Сигурен ли си, че и ние няма да се взривим с все стената?
— Не — призна Матиас. — Но освен ако нямаш някоя гениална идея…
— Аз…
— Да застреляш възможно най-много Грошове, преди да умрем, не се брои за гениална идея.