Йеспер сви рамене.
— Действай тогава.
— Кювей, веднага, щом гръмне бомбата, тичай с всички сили към предната врата. Газът би трябвало да се е разнесъл, но въпреки това искам да тичаш. Аз ще съм на крачка след теб да те прикривам. Сещаш ли се за гробницата с голямата пречупена мачта?
— Онази вдясно?
— Да. Тичай право натам. Йеспер, ти вземи нещата, които Вилан е оставил, и направи същото.
— Защо?
Матиас запали фитила.
— Или ще изпълняваш моите заповеди, или ще задаваш въпросите си на Лъвските грошове, избирай. Наведете глави.
Бутна и двама им към стената и ги прикри колкото можа с тяло миг преди от края на прохода да се чуе гръмовен трясък.
— Тичайте!
Изстреляха се през вратата на катакомбата.
Матиас хвана рамото на Кювей и го бутна решително през остатъците от зеления газ. Прекосиха на бегом помещението и спряха за миг пред вратата.
— Тичайте право към счупената мачта — напомни им Матиас, после изрита вратата и метна светлинна бомба във въздуха. Бомбата се взриви с диамантено бяло сияние, но той вече тичаше към прикритието на дърветата, луташе се от един надгробен камък към следващия и стреляше с пушката си.
Грошовете отвърнаха на огъня и Матиас се метна зад купчина обрасли с мъх камъни. Видя как Йеспер изхвърча през вратата на гробницата, откри огън с пистолетите си и хукна към пречупената каменна мачта. Матиас хвърли последната светлинна бомба, Йеспер се претърколи надясно, а пушечната стрелба се издигна в кресчендо като разразяваща се буря — Лъвските грошове бяха зарязали дисциплината, забравили бяха обещаната награда и хвърляха срещу тях всичко, с което разполагаха. Ролинс със сигурност им бе наредил да заловят Кювей жив, но Грошовете бяха канални плъхове от Кацата, а не обучени войници.
Матиас залази по корем към гробницата с пречупената мачта.
— Добре ли сте? — попита той, когато стигна при другите.
— Поозорихме се, но още дишаме — отвърна Йеспер. Кювей се тресеше целият, но все пак кимна. — Фантастичен план впрочем. Вместо да сме обградени в гробницата, сега сме обградени тук, на открито. Чудя се какво стратегическо предимство сме спечелили.
— Успя ли да вземеш нещата на Вилан? Прахчетата?
— Каквото беше останало — каза Йеспер и извади три пакетчета от джобовете си.
Матиас избра едно.
— Ще можеш ли да въздействаш на прахчетата?
Йеспер се размърда неспокойно.
— Да. Май. Направих нещо подобно в Ледения палат. Защо?
„Защо, защо.“ В ордена на дрюскеле щяха да го хвърлят в кариера за неподчинение.
— В гробището уж бродят призраци, нали така? Е, ние ще си направим малко призраци. — Матиас погледна иззад ъгъла на гробницата. — Настъпват. Искам да изпълнявате заповедите ми, без да задавате въпроси. И двамата.
— Нищо чудно, че с Каз не се разбирате — измърмори Йеспер.
Възможно най-кратко Матиас им обясни какво е намислил — тук и щом стигнат до брега на острова. Стига планът да сработи.
— Не съм правил такова нещо преди — каза Кювей.
Йеспер му намигна.
— Точно затова е толкова вълнуващо.
— Готови ли сте? — попита Матиас.
После отвори пакетчето. Йеспер вдигна ръце и с тих пукот прахообразната субстанция се издигна в облак. Увисна във въздуха, сякаш времето беше спряло. Йеспер се съсредоточи, пот изби по челото му, после рязко протегна ръце напред. Облакът изтъня, затъркаля се към Лъвските грошове, налетя на запалена факла и избухна в зелено.
Хората около нещастника с факлата ахнаха.
— Кювей! — изсъска Матиас.
Кювей вдигна ръце и зеленият пламък пропълзя по дръжката на факлата, после и по ръката на човека, който я държеше. Онзи писна, хвърли факлата и се замята по земята в опит да угаси пламъците.
— Продължавай в същия дух — каза Матиас.
Кювей раздвижи пръсти, но зелените пламъци угаснаха.
— Съжалявам! — изписка хлапето.
— Нищо, направи друг огън — каза Матиас.
Нямаше време да успокоява наранената му гордост.
Кювей протегна отново ръце и един от фенерите на Лъвските грошове избухна в спирала от жълт огън. Хлапето се сви, сякаш не беше очаквало толкова зрелищен резултат.
— Съсредоточи се — настоя Матиас.
Кювей завъртя китки и жълтата спирала се разтегли нависоко.
— Хей — каза Йеспер. — Никак не е зле.
Отвори друго пакетче, тръсна го силно да изсипе прахообразната субстанция, подхвана я, преди да се посипала на земята, и я насочи към огъня на Кювей. Пламтящата спирала се оцвети в наситено трептящо червено.
— Стронциев хлорид — измърмори стрелецът. — Този ми е любимият.