Кювей завъртя китка и още един огнен поток се присъедини към изтеглената спирала от фенера, после още един, сплетоха се като гигантска змия, източиха се още по-нависоко, увиснали над Черното було и готови да ударят.
— Призраци! — ревна един от Грошовете.
— Много си тъп — отвърна друг.
Матиас гледаше как червената змия се гърчи в огнени изблици и усети как старият страх надига глава в гърдите му. Свикнал бе с Кювей и рядко се сещаше, че момчето е Гриша, но именно огнетворци бяха опожарили селото му при едно погранично стълкновение. „Онова беше война — напомни си той. — Както и това.“
Бяха отвлекли вниманието на Лъвските грошове, но нямаше да е за дълго.
— Прати огъня към дърветата — каза той.
Кювей изпъшка, после разпери широко ръце. Сочните пролетни листа издържаха миг преди да се подпалят.
— Имат Гриша — изкрещя Доти. — Минете им по фланга!
— Към брега! — каза Матиас. — Тръгвайте! — Тримата хукнаха между надгробни плочи и каменни статуи на светци. — Кювей, бъди готов. Искам да се постараеш, момче.
Хързулнаха се по стръмния бряг и се приземиха на купчина в плитчината. Матиас извади виолетовите бомби, удари ги силно в корпуса на една от пробитите лодки, после ги метна към средната. Дълги виолетови пламъци погълнаха лодките за миг. Този огън беше наистина зловещ, не само заради цвета, а и заради особената си плътност. Матиас често бе изминавал пътя до града и знаеше, че тук е най-плиткият участък на канала, дълъг пясъчен нанос, където лодките засядаха. И все пак отсрещният бряг изглеждаше невъзможно далече.
— Кювей — каза той със спокоен глас, като се молеше наум момчето да се окаже достатъчно силно за плана му, — направи ни пътека.
Кювей протегна ръце напред, пламъците се изляха във водата, повърхността й възвря и се издигна в гъст облак пара. В първия момент Матиас не можа да се ориентира, виждаше само бяла стена от вихрещи се водни пари. А после стената се раздели едва доловимо и той видя риби да се мятат в калта и раци да търчат по дъното на канала. Разкаляна пътека, обточена от виолетови пламъци, които изяждаха водата от двете й страни.
— В името на вси светии и магаретата им! — ахна с благоговение Йеспер. — Кювей, ти успя бе, момче!
Матиас се обърна към острова и откри стрелба по дърветата.
— Побързайте! — извика той и всички хукнаха по пътеката, която не съществуваше допреди миг, тичаха към другия бряг на канала, към прикритието на улиците и пресечките. „Противоестествено“ — мрънкаше едно гласче в главата му. „Не — помисли си Матиас, — чудотворно.“
— Нали си даваш сметка, че предвождаш своя собствена армия от гришани? — подхвърли задъхано Йеспер, когато изпълзяха от калта и забързаха по тъмните улички към Сладкия риф.
Вярно беше. Странна мисъл. Чрез Йеспер и Кювей Матиас беше използвал гришанска сила, за да спечели битката. Но не се чувстваше омърсен или нещо такова. Нина твърдеше, че Ледения палат е построен от Гриша, а не е дело на Дйел. Ами ако и двете неща бяха верни? Ако Дйел е издигнал палата с помощта на тези хора, посредством силата им? „Противоестествено.“ Тази дума преди му беше като готова мантра, начин да отхвърли с презрение онова, което не разбираше, да бележи Нина и другите гришани като низши създания. Ами ако зад справедливата кауза на дрюскеле се е криело нещо не толкова чисто и праведно? Страх и гняв, да, но дали не е имало и обикновена завист? Какво ли е било да се стремиш към благоразположението на Дйел и да виждаш силата му в талантите на други, да знаеш, че никога няма да получиш неговия дар?
Дрюскеле се кълняха във вярност на Фйерда, но също и на своя бог. Ако можеха да видят чудеса там, където преди са съзирали единствено мерзост, какво друго би могло да се промени? „Създаден съм да те пазя.“ Дългът му към Дйел, дългът му към Нина. Може би двете бяха едно и също нещо. Ами ако именно Дйел бе пратил онази страховита буря, която потопи кораба на дрюскеле и го събра с Нина?
Матиас тичаше по чужди улици към незнайни опасности, но за пръв път, откакто погледна в очите на Нина и видя там собственото си отражение, битката в него утихна.
„Ще намерим начин да променим мисленето им — казала бе тя. — На всички тях.“ Матиас щеше да открие Нина. Щяха да оцелеят и тази нощ. Ще се отърват от този влажен и побъркан град, а после… Какво пък, после ще променят света.
20. Иней
Иней се извъртя силно и успя да се измъкне от ръката, която я стискаше за врата като нокти на граблива птица. Размаха ръце и крака да се хване за нещо, преди да е полетяла през ръба. Намери опора върху покрива на силоза и изпълзя встрани от зейналата капандура. Скочи на крака, изтръска ножовете си от каниите и усети смъртоносната им тежест в ръцете си.