Но Кетердам я беше обучил добре. Ако не можеш да наклониш везните в своя полза, променяш играта. Изчака Дуняша да се хвърли в поредната атака, скочи покрай нея, стъпи на опънатия между силозите кабел и хукна по него с главоломна скорост. Вятърът се юрна да я сграбчи, усетил своя шанс. Иней посегна да извади балансиращия прът, но се отказа. Предпочиташе ръцете й да са свободни.
Кабелът потъна под стъпалата й. „Невъзможно.“ Погледна през рамо и — да, Дуняша наистина я беше последвала между силозите. Хилеше се, а бялата й кожа грееше, все едно е глътнала луната.
Странното момиче замахна и нещо остро се заби в прасеца на Иней. Тя простена тихо, изви се в мост назад, хвана кабела с ръце и се преметна, така че да застане с лице към противничката си. Момичето замахна отново. Нова болка прониза Иней, тя погледна надолу и видя метална звезда с остри върхове да стърчи от бедрото й.
Някъде отдолу се чу врява. Викове. „Нина.“ Кой или какво беше изпратил Ван Ек срещу нея? Но Иней нямаше право да се разсейва сега, на кабела и с това създание насреща си.
— Чух, че си обслужвала мъже за Пауна — каза Дуняша и продължи да мята звезди по Иней. Една, после още една. Иней избегна и двете, но третата се заби в дясното й рамо. Вече кървеше от три места. — Аз бих убила и себе си, и всички под онзи покрив, преди да падна толкова ниско. Да ме използват така.
— И в момента те използват — отвърна Иней. — Ван Ек не е достоен за човек с твоите умения.
— Щом толкова държиш да знаеш, плаща ми Пека Ролинс — каза момичето и Иней залитна. „Ролинс.“ — Той ми плати пътуването и квартирата. Но за животите, които отнемам, не вземам пари. Те са моите бижута. Те са славата ми на този свят и ще ми донесат чест в следващия.
„Пека Ролинс.“ Дали не беше открил и Каз? И другите? Ами ако Нина лежеше мъртва долу? Трябваше да се отърве от това откачено момиче. Да им помогне някак. Поредна сребърна звезда разсече въздуха, Иней се наклони наляво да я избегне и едва не загуби равновесие. Направи няколко бързи крачки заднишком, зърна нов сребърен снаряд. Болка се разля по ръката й и тя вдиша през зъби.
„Смъртта е нашата работа и е свещена.“ На какъв мрачен бог се кланяше тази наемничка? Иней си представи някакво могъщо божество, надвиснало над града, безлико и тлъсто, преяло до пръсване с кръвта на падналите от ръката на неговите поборници. Усещаше присъствието му, усещаше студената му сянка.
Звезда се заби в подбедрицата й, друга попадна в ръката й под лакътя. Тя хвърли поглед през рамо. Само десетина крачки и щеше да стъпи на първия силоз. Дуняша може и да знаеше всичко за ръкопашния бой, много повече от Иней, но не познаваше Кетердам. Иней щеше да се спусне по силоза и да намери Нина. После двете ще изчезнат в лабиринта на града, който Иней познаваше като дланта на ръката си.
Погледна отново през рамо да прецени разстоянието. Още няколко крачки. Но когато отново погледна напред, Дуняша не беше там, не беше на кабела. Върнала се бе на силоза и се навеждаше към магнита. „Не.“
— Пазете ме — прошепна Иней на своите светци.
Кабелът се отпусна под стъпалата й. Иней пропадна и изви снага, както правеше в детството си. С надежда да види крилете си.
21. Каз
Ушите му писнаха. Както винаги в присъствието на Пека Ролинс, Каз се почувства някак разноглед, сякаш е пил до сутринта. Човекът пред него беше Пека Ролинс, крал на Кацата, шеф на банда и съдържател на казина и бордеи. Но беше също и Якоб Херцун, уж уважаван търговец, приспал бдителността на Йорди и Каз с любезност и дребни жестове, колкото да им вземе парите и да ги зареже на произвола на съдбата в един град, който не познаваше милост.
Само дето тази нощ нямаше и помен от почитаемия Якоб Херцун. Ролинс се беше нагиздил със зелена раирана жилетка, изопната върху наченките на шкембе, и лъскави панталони в изумруден цвят. Явно си беше купил нов часовник да замени онзи, който Каз му беше отмъкнал под носа, защото сега го извади от джобчето на жилетката си и го погледна намръщено.
— Това нещо вечно изостава — каза той и тръсна часовника. Изсумтя с раздразнение и дългите му бакенбарди потрепнаха. — Но пък е хубав и лъскав. Другият, онзи, който ти ми открадна? Още ли го пазиш? Едва ли. — Отговори си сам той, понеже Каз мълчеше упорито. — Е — продължи Ролинс, вдигна рамене, щракна капачето на часовника и го върна в джобчето на жилетката си. — Докато с теб си приказваме, моите лейтенанти прибират хората ти, както и един определен безценен заложник, когото държиш на Черното було.