Вилан изпъшка ужасено.
— Подготвих и нещо специално за Привидението — каза Ролинс. — Онова момиченце… ценен актив, изключителен даже. Винаги съм се дразнел, че имаш такава стрела в колчана си, затова намерих някой още по-изключителен да я извади от играта.
Стомахът на Каз натежа, пригади му се. Пред очите му беше Иней — как разкършва рамене, тъничка в снага, но толкова самоуверена. „Аз не работя с мрежа.“
— Наистина ли вярваше, че си се скрил, Брекер? Аз отдавна съм в играта, момче. Достатъчно беше да се замисля какво бих направил аз, когато бях по-млад и по-глупав.
Ушите на Каз писнаха още по-силно.
— Работиш за Ван Ек.
Знаел бе, че това е възможно, но накрая реши, че не може да включи и това неизвестно в уравнението. Сметнал бе, че ако пришпори достатъчно нещата, на онези няма да им остане време да договорят съюз.
— Работя с Ван Ек, не за него. След като ти дойде да ми искаш пари, реших, че е твърде вероятно човекът да се нуждае от услугите ми. Той не ми се зарадва особено в началото. Така де, останал му беше лош вкус в устата след сътрудничеството му с друг канален плъх от Кацата. Но след като ти му спретна онзи номер с жена му, Ван Ек доприпка право в любящите ми обятия. Обясних му, че винаги ще си на крачка пред него, защото той продължава да мисли като бизнесмен.
Каз потръпна вътрешно. Нима сам не бе стигнал до същия извод?
— О, той е умен мъж, няма две мнения по въпроса — продължи Ролинс, — но му липсва достатъчно въображение. Ти, от своя страна, разсъждаваш като зло улично псе. Моя по-стара версия, с много повече коса и много по-малко стил. Ван Ек беше сигурен, че ще ви сгащи на Западната дъга, гордееше се, че е включил и онези глупаци от градската стража. Аз обаче знаех, че няма да се дадеш толкова лесно.
— И си знаел, че ще дойда тук?
Ролинс се изкиска.
— Сигурен бях, че няма да устоиш на изкушението. Какъвто и план да беше подготвил, той несъмнено щеше да мине оттук. Така де, да унижиш Ван Ек в собствения му дом, да си вземеш дължимото — какво по-хубаво от това?
— С него имахме сделка.
Ролинс поклати глава и изкудкудяка като квачка.
— Много лично приемаш нещата, Брекер. Би трябвало да мислиш само за удара, но имаш стари сметки за уреждане и те не ти дават мира.
— Точно тук грешиш — рече Каз. — Аз не бързам да си уредя старите сметки. Аз живея за тях. Отглеждам си ги. Глезя ги. Храня ги с най-хубавите мръвки и ги пращам в най-добрите училища. Неуредените сметки са моите най-близки приятели, Ролинс.
— Хубаво е, че си съхранил чувството си за хумор, хлапе. След като си излежиш присъдата в дранголника — ако Ван Ек не те окачи право на въжето, — току-виж съм те приел в своята банда. Жалко ще е талант като твоя да се похаби.
— Предпочитам да ме опекат на бавен огън и Ван Ек да върти дръжката на грила.
Ролинс разтегли лице във великодушна усмивка.
— Е, това би могло да се уреди. Обичам да сбъдвам хорските желания.
„Точно така, продължавай да дрънкаш“ — внушаваше му мислено Каз, докато неусетно пъхаше ръка в раницата на Вилан.
— Защо смяташ, че Ван Ек ще уважи споразумението си с теб — попита той, — като е ясно как се опита да прецака нас?
— Защото имах благоразумието да си поискам парите предварително. А и моята цена е много по-скромна. Няколко милиона крюге, за да отърва Кацата от вредител, който и без това е трън в петата ми? Отлична сделка, ако питаш мен. — Ролинс пъхна палци в джобчетата на жилетката си. — Истината е, че с Ван Ек говорим на един език. Аз се разширявам, завземам нови територии, мисля на едро. „Келският принц“ е най-изисканото заведение на Източната дъга и това е само началото. Ние с Ван Ек сме строители. Искаме да създадем нещо, което ще ни надживее. Ще пораснеш и ще разбереш, хлапе. А сега ми дай печата и тръгвай с мен, става ли?
Каз извади печата от джоба си и го вдигна, така че да улови светлината на лампата и да привлече погледа на Пека. После уж се поколеба.
— Хайде, Брекер. Ти си корав тип, признавам, но тази вечер измъкване няма. Губиш по точки. Няма как да скочиш през прозореца, а и улицата долу е пълна със стражи благодарение на Ван Ек. С други думи, прецакан си, братко, изпържен си, духнахме ти под опашката, така че недей да вършиш глупости.
Но щом не можеш да отвориш една врата, трябва да си направиш друга. Ролинс обичаше да слуша звука на гласа си, което решаваше един от проблемите на Каз — да го накара да говори. Оставаше само да задържи погледа му върху лъскавия златен печат в дясната си ръка, докато с лявата отваря буркана с киселината.