— Ти каза, че на Черното було ще сме добре — размрънка се Вилан. — Че ще сме на сигурно място там. Каза, че…
— Сигурно място не съществува — прекъсна го гневно Каз. — Няма такова място в Кацата. Нито другаде.
Съсредоточи се върху гребането. Не разполагаха с печата. Нито с кораб. А вече и пари нямаха.
— Какво ще правим сега? — тихо попита Вилан, толкова тихо, че гласът му се изгуби сред шума на водата и другите плавателни съдове в канала.
— Вземи гребла и свърши нещо полезно — рече Каз. — Или ще изхвърля разглезения ти задник във водата, пък нека баща ти те вади оттам.
22. Нина
Чу ги, преди да ги види. Преместила се бе между втория и третия силоз да държи под око Иней и караулката.
Иней се бе покатерила по първия силоз като пъргаво паяче, толкова бързо, че на Нина й се зави свят само като я гледаше. При ръба на покрива я изгуби от поглед и нямаше представа дали се е справила с капандурата. Но явно бе срещнала някакви затруднения, било с кабела, било с гъгрицата, защото не се появи при първия сигнал на Нина. При втория обаче пристъпи през ръба на силоза.
От мястото на Нина кабелът не се виждаше в тъмното и Иней сякаш ходеше по въздуха, спокойно, с премерени крачки. Опа… олюля се леко. Не, оправи се, слава на светците. Сърцето на Нина щеше да изскочи. Обзе я нелепото усещане, че ако отклони и за миг поглед от приятелката си, Иней ще падне, сякаш само вярата и концентрацията на Нина я държаха на невидимия кабел.
Когато Иней най-после стъпи на втория силоз, в гърлото на Нина се надигна победоносен вик, но тя стисна устни и се задоволи с кратък тихичък танц. А после зачака пазачите да се появят в западния участък на периметъра. Спряха за няколко минути при караулката, после подновиха обиколката си. Нина тъкмо щеше да сигнализира на Иней, когато чу някой да се смее силно. Пазачите също го чуха и застанаха нащрек. Един от тях хукна да запали сигнален фенер на покрива на караулката — сигналът щеше да повика подкрепления в случай на неприятности. И преди бяха избухвали бунтове в квартала, а след хаоса на Западната дъга предния ден не беше чудно, че пазачите бързат да повикат помощ.
И с право. Биячите от Кацата си личаха отдалече, а тези май бяха от най-неприятните — всичките едри, яки и тежковъоръжени. Повечето носеха пушки, което беше сигурен знак, че са намислили нещо, а не просто са тръгнали да набият някого след запой в кръчмата. Най-отпред вървеше младеж с карирана жилетка върху широки като буре гърди и размахваше тежка верига. На ръката му под лакътя имаше кръгла татуировка. Нина не можеше да различи рисунъка от мястото си, но би заложила солидна сума, че е свит на топка лъв. Лъвските грошове. Момчетата на Пека Ролинс. Те пък какво правеха тук, по дяволите?
Нина погледна нагоре. Иней сигурно изливаше химическата гъгрица във втория силоз. Грошовете едва ли щяха да я видят. Но защо бяха дошли, какво диреха тук хората на Пека?
Отговорът дойде след секунди.
— Чух, че в Сладкия риф се крие сърцеломка — каза високо младежът с карираната жилетка и веригата в ръка.
„Леле-мале, това е лошо.“ Проследили са ги от Черното було? Дали и другите са в опасност? Ами ако Пека Ролинс знаеше за гришаните в посолството? Немалко от тях щяха да нарушат условията по договорите си, ако напуснеха града. Което ги правеше уязвими откъм изнудване или нещо по-лошо. Пека би могъл да ги продаде на шуаните. „Имаш по-непосредствени проблеми за решаване, Зеник — обади се едно гласче в главата й. — Гледай да спасиш собствената си кожа, а света ще спасяваш по-нататък.“ Понякога вътрешният й глас ръсеше такива мъдрости.
Един от пазачите пристъпи напред. Доста смело, помисли си Нина, предвид числеността на Грошовете. Не чу какво си казаха. Някакъв документ с яркочервен печат смени притежателя си. Пазачът го подаде на колегата си. Онзи го прочете набързо и вдигна рамене. А после, за ужас на Нина, първият пазач отиде да отключи портата, фенерът върху покрива на караулката просветна отново. Сигнал за отбой. Отказваха подкреплението.
Червеният печат. Цветът на Ван Ек. Силозите бяха негови и пазачите не биха отворили портите без официално разрешение от работодателя си. Всичко това водеше до изводи, от които й се зави свят. Възможно ли беше Ян ван Ек и Пека Ролинс да работят заедно? Ако беше така, то шансовете на Утайките да се измъкнат живи от града току-що бяха станали на дребни трохи.
— Покажи се, Нина. Пека има работа за теб, сладурано.
Веригата, която младежът размяташе, имаше тежка пранга в единия край. Преди година, когато Нина пристигна в Кетердам, Пека Ролинс й предложи работа и защита, но тя предпочете Утайките. Явно Пека беше решил да обърне гръб на договорите и неписания закон на бандите. Щеше да я окове във вериги и или да я продаде на шуаните, или да я връчи на Ван Ек, който да я надруса с парем.