— Иней?
Иней я прегърна здраво през врата.
— Повече никога, никога не прави така — проплака Нина.
— Мрежа? — чу се весел глас. — Не е много честно.
Иней се вкочани. Момичето в бяло беше слязло по скобите в стената на втория силоз и крачеше към тях.
Нина протегна рязко ръце и труповете застанаха помежду им като стена.
— Сигурна ли си, че тази битка ти е по вкуса, снежинке?
Момичето присви красивите си очи.
— Надвих те — каза то на Иней. — Знаеш, че е така.
— Извади късмет — отвърна Иней, но гласът й прозвуча слаб като прокъсана нишка.
Момичето плъзна преценяващ поглед по войската от разлагащи се тела, после погледна отново към Иней и се поклони леко.
— Ще се срещнем отново, Привидение. — Обърна се в посоката, накъдето бяха духнали Емон и Лъвските грошове, затича към мрежата, прехвърли се с лекота и изчезна.
— Някой си пада по драмата — каза Нина. — Така де, кой се облича в бяло за битка с ножове?
— Дуняша, Бялото острие на нещо си. Наистина иска да ме убие. Май иска да избие всичко живо.
— Ще можеш ли да ходиш?
Иней кимна, макар лицето й да беше посивяло.
— Нина, тези хора… мъртви ли са?
— Като го казваш така, звучи зловещо.
— Но нали не си взела…
— Парем ли? Не. Нямам представа как го направих.
— Гриша могат ли изобщо да…
— Не зная.
Сега, когато непосредствената опасност беше отминала, я обзе погнуса. Какво беше направила? В какво бе дръзнала да се забърка?
Веднъж беше попитала един от преподавателите си в Малкия дворец откъде идва силата на Гриша. Тогава беше съвсем малка, още дете, и благоговееше пред големите Гриша, които се отбиваха в Малкия дворец, преди да заминат на поредната важна мисия.
— Нашата сила ни свързва с живота по начин, който обикновените хора не могат да разберат — отвърнал бе учителят. — Затова когато използваме таланта си, ставаме по-силни, вместо да се уморяваме. Свързани сме със силата на съзиданието, със средището на света и неговото сътворение. А при Корпоралките тази връзка е още по-силна, защото ние въздействаме върху живота и неговото отнемане. — А после той вдигна ръце и Нина усети как пулсът й леко се забавя. Другите ученици ахнаха и взеха да се споглеждат, усетили същото. — Почувствахте ли го? — попита учителят. — Как сърцата на всички ви бият заедно, в ритъма на света?
Беше странно усещане, сякаш тялото й изгуби границите си и вече не бяха класна стая, пълна с неспокойни ученици, а всички се превърнаха в едно създание с общо сърце и обща цел. Траяло бе само миг-два, но Нина така и не забрави чувството за свързаност и прекрасната мисъл, че благодарение на силата си повече никога няма да е сама.
А силата, която беше използвала сега, тази нощ? Тя не беше такава. Беше продукт на парем, а не идваше от сърцето на света. Беше грешка.
Но за това щеше да се главоболи по-късно.
— Да се махаме оттук, хайде — каза Нина, помогна на Иней да се изправи, после обърна поглед към труповете наоколо.
— Светци, ама как вонят.
— Нина, ами ако те чуват?
— Чувате ли ме? — попита тя.
Но мъртвите не отговориха, а когато се пресегна към тях със силата си, не усети живот. Имаше нещо обаче, нещо, което й говореше по начин, който живите вече не владееха. Сети се за ледената река. Все още я усещаше около себе си, около всичко, но сега реката се движеше лениво, цялата в бавни водовъртежи.
— Какво ще правиш с тях? — попита Иней.
Нина вдигна безпомощно рамене.
— Ще ги върна където си бяха, предполагам. — Вдигна ръце. „Вървете си — каза им тя възможно най-ясно, — почивайте в мир.“
И те се раздвижиха отново, рязко и бързо, а Иней подхвана молитва. Нина гледа след тях, докато не се стопиха в мрака.
Иней потръпна, после посегна да издърпа от рамото си сребърната звезда и я метна на паважа. Кървенето беше намаляло сякаш, но все пак трябваше да я превържат.
— Да вървим, преди да е цъфнала градската стража — каза тя.
— Къде? — попита Нина на път към канала. — Щом Пека Ролинс е намерил нас…
Иней забави крачка, осъзнала със закъснение промяната в обстоятелствата.
— Ако са разкрили скривалището ни на Черното було, Каз… Каз ми каза къде да отида, ако се случи нещо такова. Но…
Думата увисна във въздуха помежду им. Щом Пека Ролинс се е включил в играта, значи провалилият се план щеше да е последната им грижа.
Ами ако наистина бяха разкрили убежището им на острова? Ако нещо се беше случило с Матиас? Щеше ли Пека Ролинс да го пощади, или щеше просто да го застреля и да си поиска наградата за главата му?