А после всички взеха да се прегръщат и Вилан с ужас усети сълзи да пълнят очите му. Примигна да ги разкара. Това оставаше — Йеспер да го види как реве. Пак. Стрелецът беше покрит със сажди и миришеше на горски пожар, но иначе очите му светеха доволно като след всяка битка. Вилан не искаше много — само да стои възможно най-близо до него и да знае, че Йеспер е добре и в безопасност.
Чак сега си даваше сметка колко много държи на тези хлапета. Баща му би се присмял високомерно, разбира се — банда крадци и негодници, един бивш войник, сега дезертьор, и един картоиграч, който постоянно губи. Но те бяха първите му приятели, единствените му приятели, и ако можеше да избира между хиляда момчета и момичета, пак щеше да избере тези.
Само Каз стоеше настрана и се взираше мълчаливо през прозореца към тъмните улици в ниското.
— Каз — извика го Нина, — ти може и да не се радваш, че сме живи, но ние се радваме, че ти си жив. Ела тук!
— Остави го — тихо каза Иней.
— Светци, Привидение! — възкликна Йеспер. — Ти кървиш.
— Да повикам ли лекар? — предложи Колм.
— Не! — отговориха всички в хор.
— Че как — измърмори Колм. — Поне кафе да поръчам?
— Да, моля — отвърна Нина.
Колм поръча кафе, гофрети и бутилка бренди и докато чакаха, Нина ги прати да търсят ножица, за да нареже хотелските хавлии за превръзки. Щом откриха ножица, Нина заведе Иней в банята да се погрижи за раните й.
На вратата се почука, всички се напрегнаха, но напразно. Носеха им храната. Колм отвори на сервитьорката, поздрави я и учтиво настоя, че може и сам да се оправи с количката. Явно не искаше момичето да види странните му посетители. Веднага, щом вратата се затвори, Йеспер скочи да му помогне с отрупания сребърен поднос и чиниите от толкова фин порцелан, че прозираше. Вилан отдавна не беше ял в такива чинии. Със закъснение си даде сметка, че Йеспер е облякъл риза на баща си — беше му широка в раменете, а китките му стърчаха от ръкавите.
— Какво е това място впрочем? — попита Вилан, като оглеждаше просторната стая, декорирана в оттенъци на лилавото.
— Май се нарича апартамент Кетердам — отвърна Колм и се почеса по тила. — Значително по-изискан е от стаята, която бях наел в университетския квартал.
Нина и Иней излязоха от банята. Нина напълни една чиния с храна и се тръсна до Матиас на дивана. Сгъна на две една гофрета и отхапа гигантска хапка, а пръстите на краката й се сгърчиха от удоволствие.
— Ще прощаваш, Матиас — каза тя с пълна уста, — обаче реших да избягам с бащата на Йеспер. Той се грижи подобаващо за хранителните ми нужди.
Иней беше свалила туниката си и носеше само подплатената жилетка. Ръцете й бяха голи, ако не броим нарязаните на ивици хавлии около едното рамо и под лактите. Превръзки стягаха също дясното й бедро и левия прасец.
— Как пострада така? — попита я Йеспер и подаде на баща си чаша кафе върху изящна чинийка.
Иней приседна на облегалката на едно кресло до Кювей, който седеше на пода.
— Запознах се с едно момиче.
Йеспер се просна на по-малкото канапе, а Вилан седна на другото кресло и закрепи на коляно чиния с гофрети. В трапезарията на апартамента от другата страна на портала имаше голяма маса с хубави столове, но явно никой не проявяваше интерес към тях. Само Колм беше седнал там с чашата кафе и бутилката бренди. Каз остана на мястото си и Вилан започна да се чуди какво толкова вижда през прозореца, че не може да откъсне поглед от него.
— Е — каза Йеспер и си сложи захар в кафето, — ако не броим новата приятелка на Иней, някой ще ми каже ли какво, по дяволите, стана?
— Ами, да видим — започна Нина. — Иней падна от двайсетия етаж.
— Ние пък пробихме голяма дупка в пода и паднахме върху масата в трапезарията на баща ми — добави Вилан.
— Нина може да вдига мъртвите — каза Иней.
Чашата на Матиас изтрака в чинийката си. Изглеждаха нелепо в голямата му ръка.
— Не ги „вдигам“. Е, стават, вярно е, но не възкръсват или нещо такова. Така мисля. Не съм много сигурна.
— Ама вие сериозно ли? — попита Йеспер.
Иней кимна.
— Не мога да го обясня, обаче го видях с очите си.
Матиас беше намръщил чело.
— В равкийския квартал ти успя да призовеш онези парченца кост.
Йеспер сръбна от кафето си.
— Ами при езерната къща? Там призова облак прах, нали така?
— Какъв прах? — попита Иней.
— Тя не просто уби пазача. Задави го с прах.
— До езерната къща на Хендрикс има фамилно гробище — каза Вилан, спомнил си оградения участък до западната стена. — Може онзи прах да е бил… от кости? Човешки останки?