Нина остави чинията си.
— Направо ми съсипа апетита. — После пак си взе чинията. — Почти.
— Ти затова ме попита дали парем променя силата на Гриша — обърна се Кювей към Матиас.
Нина го погледна втренчено.
— Променя ли я?
— Не знам. Ти взе дрогата само веднъж. Издържа периода след това. Рядко се случва.
— Каква късметлийка съм само.
— Много ли е зле? — попита Матиас.
Нина събра няколко трохи от скута си и ги върна в чинията.
— Ако трябва да цитирам един русоляв мускуляга, противоестествено е. — Въпреки закачката доброто й настроение отпреди малко си беше отишло. Сега Нина изглеждаше тъжна.
— А може и да не е — каза Матиас. — Нали Корпоралките уж са орденът на живите и мъртвите?
— Силата на Гриша не би трябвало да работи по този начин.
— Нина — нежно каза Иней, — парем те отведе до прага на смъртта. Може би си донесла нещо със себе си оттам.
— Егати и сувенира, няма що.
— Или пък Дйел е угасил една светлинка и е запалил друга — каза Матиас.
Нина го стрелна с кос поглед.
— Теб да не са те фраснали по главата?
Той се пресегна да хване ръката й. Вилан остана с усещането, че се натрапва на нещо лично.
— Благодарен съм, че си жива — каза Матиас. — Благодарен съм, че седиш до мен. Благодарен съм, че ядеш.
Тя облегна глава на рамото му.
— Ти си за предпочитане пред гофретите, Матиас Хелвар.
Нещо като усмивка разтегна устните на фйерданеца.
— Нека не изричаме неща, които не са верни, любима.
На вратата се почука тихо. Всички моментално посегнаха към оръжията си. Колм седеше като вкаменен на стола.
Каз му даде знак да остане на мястото си и тръгна безшумно към вратата. Надникна през шпионката.
— Спехт — каза той.
Всички си отдъхнаха, а той отвори вратата, размени няколко тихи думи със Спехт под напрегнатите им погледи, после бившият моряк кимна и изчезна към асансьора.
— От този етаж може ли да се стигне до часовниковата кула? — обърна се Каз към Колм.
— В дъното на коридора — отвърна той. — Не съм се качвал. Стълбището е много стръмно.
Каз излезе, без да каже и дума повече. Останалите се спогледаха, после тръгнаха след него, изнизаха се покрай Колм, който ги гледаше разтревожено.
В коридора Вилан си даде сметка, че целият етаж е декориран в хармония с луксозния апартамент. Ако щеше да умира, не искаше да прекара точно тук последната нощ от живота си.
Изкачиха се в колона по витото желязно стълбище на часовниковата кула и излязоха през капандурата в горния му край. Помещението беше голямо и студено, заето почти изцяло от механизма на гигантския часовник. От четирите му страни се откриваше гледка към града и сивото небе на зазоряване.
На юг, откъм острова на Черното було, се издигаше дим. На североизток се виждаше Гелдканал, както и лодки на пожарната и градската стража в района на бащината му къща. Сети се за сащисаната физиономия на баща си, когато с Каз се стовариха върху масата в трапезарията. Ако не беше толкова уплашен, сигурно щеше да избухне в смях. „Срамът изяжда човек отвътре.“ Да бяха подпалили цялата къща.
В далечината пристанищата гъмжаха от лодки и фургони на градската стража. Целият град сякаш се беше изринал в лилаво.
— Спехт каза, че са затворили пристанищата и са спрели фериботите — обясни Каз. — Запечатват града. Никой няма да влиза и да излиза от Кетердам.
— Да бе, абсурд — каза Иней. — Хората ще се разбунтуват.
— Но няма да обвинят Ван Ек, за блокадата.
Вилан усети как стомахът му се надига.
— Ще обвинят нас.
Йеспер поклати глава.
— Дори да изкарат на улицата и последния страж, пак нямат достатъчно хора да затворят града и да го претърсят основно.
— Смяташ ли? — попита Каз. — Погледни пак.
Йеспер се приближи към западния прозорец, където стоеше Каз.
— Вси светии и леля ти Ева! — възкликна той.
— Какво? — повиши глас Вилан, когато всички се струпаха при прозореца.
Тълпа от хора се движеше на изток от Кацата през квартал Зелвер.
— Бунт? — попита Иней.
— По-скоро парад — отвърна Каз.
— Защо стражата не ги спира? — попита Вилан.
Множеството минаваше необезпокоявано по мостовете и през барикадите.
— Сигурно защото баща ти така е наредил — рече Каз.
Навалицата наближаваше и Вилан чу песни и барабани.
Наистина звучеше като парад. Минаха по моста Зелвер, източиха се покрай хотела и продължиха към площада пред Борсата. Вилан позна хората най-отпред — бандата на Пека Ролинс, предвождана от някакъв тип с лъвска кожа и фалшива златна корона, прикрепена към гривата.