— Чайките — каза Иней и посочи хората зад Лъвските грошове. — А онова там са Лидитата.
— Остриетата на Харли — каза Йеспер. — И Черните шипове.
— Всички банди — заключи Каз.
— Но какво означава това? — попита Кювей. — Защо са с лилави панделки?
Всички членове на банди долу носеха лилава ивица над лакътя си.
— Мобилизирали са ги — обясни Каз. — Спехт каза, че вече всички в Кацата знаят. Добрата новина е, че ни искат живи. Всички нас, дори Матиас. Лошата е, че са обявили награда за шуанските близнаци, които пътуват с нас, и лицето на Кювей — и на Вилан — вече също краси стените на града.
— И Търговският съвет се е съгласил с тази лудост? — попита Матиас. — Ами ако започнат да стрелят, ако избухнат безредици?
— Няма. Ролинс знае какво прави. Ако градската стража се беше опитала да затвори Кацата, бандите щяха да се обърнат срещу тях. Сега им помагат в официално качество, а Ван Ек разполага с две армии. И ни притиска до стената.
Иней си пое шумно дъх.
— Какво? — попита отново Вилан, но и сам разбра, щом погледна надолу към площада.
Появила се бе и последната групичка — предвождаше ги старец с шапка с перо, а хората отзад кряскаха с всички сили — като врани. Утайките, бандата на Каз. Бяха се обърнали срещу него.
Йеспер удари с юмрук в стената.
— Неблагодарници такива!
Каз мълчеше и гледаше как навалицата се изнизва покрай хотела, рояци в ярки дрехи, които си крещяха обиди и дюдюкаха сякаш е някакъв празник. Врявата се чуваше дори след като парадът се скри от погледа им. Като нищо щяха да маршируват чак до кметството.
— Какво ще стане сега? — попита Кювей.
— Всички стражи и бандити в града ще ни търсят, докато не ни намерят — отвърна Каз. — Няма начин да напуснем града. Особено с теб.
— Не може ли да чакаме? — попита Кювей. — Тук? При господин Фейхи?
— Да чакаме какво? — попита Каз. — Някой да ни спаси?
Йеспер облегна чело на стъклото.
— Баща ми. Ще задържат и него. Ще го обвинят, че укрива бегълци от закона.
— Не — каза изведнъж Кювей. — Не! Дайте ме на Ван Ек.
— Абсурд — излая Нина.
Момчето размаха отривисто ръце.
— Вие ме спасихте от фйерданите. Ако не ме предадете сега, така или иначе пак ще ме хванат.
— И всичко това ще е било за нищо? — повиши глас Вилан, изненадан от гнева си. — Рисковете, които поехме? Ударът срещу Ледения палат? Цената, която Иней и Нина платиха, за да ни измъкнат?
— Но ако аз се предам на Ван Ек, вие ще сте свободни — настоя Кювей.
— Не става така, хлапе — поклати глава Йеспер. — Пека има шанс да извади Каз от играта, при това с подкрепата на всички банди в Кацата, а Ван Ек за нищо на света няма да ни остави на мира, като знае на какво сме способни. Вече не става въпрос за теб.
Кювей изпъшка, плъзна гръб по стената и седна на пода. После хвърли жален поглед на Нина.
— Трябваше да ме убиеш в Ледения палат.
Нина сви рамене.
— Да, но тогава Каз щеше да убие мен, Матиас щеше да убие Каз и щеше да стане голяма каша.
— Не е за вярване, че се измъкнахме от Ледения палат, а сега сме затворници в собствения си град — каза Вилан. Не беше редно и толкова.
— О, да — кимна Йеспер. — Този път ни изпържиха здраво.
Каз нарисува с пръст кръг на прозореца. Кожената ръкавица изскърца неприятно по стъклото.
— Не съвсем — каза той. — Мога да ви отърва поне от градската стража.
— Не — каза Иней.
— Ще се предам.
— Но Кювей… — започна Нина.
— Градската стража не знае нищо за Кювей. Те си мислят, че търсят Вилан. Ще им кажа, че Вилан е мъртъв. Че аз съм го убил.
— Да не си се побъркал? — възкликна Йеспер.
— Каз — рече Иней. — Ще те пратят на бесилката.
— Първо ще трябва да ме осъдят.
— Това никога няма да стане — поклати глава Матиас. — Ще изгниеш в затвора. Ван Ек няма да те допусне до съдебната зала, като знае какви може да ги наговориш.
— Мислиш ли, че в Кетердам има килия, от която не мога да изляза?
— Ван Ек знае, че си добър с шперцовете — обади се гневно Иней. — Ще се погрижи да те убият на път към затвора.
— Това е нелепо — каза Йеспер. — Няма да се жертваш заради нас. Нито ти, нито някой друг. Ще се разделим. По двойки. Ще намерим начин да минем през блокадата и ще се скрием някъде на село.
— Това е моят град — рече Каз. — Няма да бягам от него с подвита опашка.
Йеспер вдигна отчаяно ръце.
— Твоят град, казваш? Та ти се отказа от всичко, Каз. Отказа се от дела си във Вранския клуб и Пето пристанище. Вече нямаш банда. Дори да избягаш от затвора, Ван Ек и Ролинс пак ще насъскат градската стража и половината Каца по петите ти. Не можеш да се сражаваш с всички.