— Само гледай.
— По дяволите, Каз! Помниш ли какво ми повтаряше ежедневно? Раздадат ли ти губеща ръка, значи е време да станеш от масата.
— Давам ви възможност да се измъкнете. Не я пропилявайте.
— Защо се държиш с нас като с банда страхливци?
Каз се обърна да го погледне.
— Ти предложи да бягаме, Йеспер. Искаш и аз да побягна, за да не се чувстваш толкова зле. Уж много обичаш битките, а винаги пръв отваряш дума за бягство.
— Защото искам да живея!
— За какво? — попита Каз, очите му горяха. — За да изиграеш още някое раздаване на масите? За да разочароваш отново баща си и да предадеш приятелите си? Каза ли на Колм, че заради теб ще загуби фермата си? На Иней, че заради теб едва не умря от ножа на Оомен? Че за малко всички да умрем тогава?
Раменете на Йеспер увиснаха, но той не отстъпи.
— Направих грешка. Допуснах слабостта ми към хазарта да подложи крак на добрите ми намерения, но в името на вси светии, Каз, още колко ще трябва да плащам, за да ми простиш?
— И как според теб изглежда прошката ми, Йорди?
— Кой, по дяволите, е Йорди?
За част от секундата лицето на Каз се вкамени, в тъмното на очите му се мерна объркване и дори страх… появи се и изчезна толкова бързо, че Вилан го отдаде на въображението си.
— Какво искаш от мен? — изръмжа Каз с безразлична и сурова както винаги физиономия. — Доверието ми? Имаше го и го разби на малки парченца, защото не можеш да си затваряш голямата уста.
— Веднъж! Един път! Колко пъти съм ти пазил гърба в битка? Колко пъти съм бил на ниво? Това за нищо ли не се брои? — Йеспер вдигна ръце. — Не мога да споря с теб. Никой не може да спечели в спор с теб.
— Точно така. Не можеш да спечелиш. Мислиш се за картоиграч, но си роден да губиш. Битки. Карти. Момчета. Момичета. Играеш, докато не загубиш, затова поне веднъж в живота си обърни гръб и си плюй на петите.
Йеспер замахна пръв. Каз се наведе надясно да избегне удара, после двамата се сборичкаха. Полетяха към стената, удариха си главите, разделиха се за миг, после си налетяха отново, размахали юмруци.
Вилан се обърна да погледне Иней, очакваше поне тя да се намеси, после към Матиас, който би трябвало да скочи и да ги разтърве. Някой трябваше да направи нещо, но останалите само се отдръпнаха назад да им отворят място. Единствено Кювей изглеждаше уплашен.
Йеспер и Каз си разменяха удари, залитаха, удряха се в часовниковия механизъм, отскачаха. Не беше бой, а кръчмарско сбиване — никаква грация, само грозна размяна на юмруци и лакти.
— В името на Гезен и делата му, някой да ги спре! — викна отчаяно Вилан.
— Йеспер още не го е застрелял — каза Нина.
— Каз не използва бастуна си — добави Иней.
— И смятате, че не могат да се убият един друг с голи ръце?
И двамата кървяха — Йеспер от сцепена устна, а Каз от аркада на веждата. Ризата на Йеспер се беше вдигнала наполовина на главата му, а единият ръкав на Каз се беше отпрал.
Капакът на капандурата се вдигна и главата на Колм Фейхи се появи в отвора. Румените му страни бяха станали още по-червени.
— Йеспер Люелин Фейхи, престани веднага! — ревна той.
Йеспер и Каз се стреснаха едновременно, а после, за изумление на Вилан, отстъпиха и виновно сведоха очи.
— Какво става тук? — викна Колм. — Мислех, че сте приятели.
Йеспер прокара ръка по тила си. Очевидно му се щеше да потъне в пода.
— Ние… ъъъ… спорехме за нещо.
— Това и аз го виждам. Проявих завидно търпение с цялата тази история, Йеспер, но вече съм на границата. Да си слязъл, докато преброя до десет, иначе така ще ти нашаря задника, че две седмици няма да можеш да седнеш.
С тези думи Колм заслиза по витото стълбище. Мълчанието се проточи.
А после Нина се изкиска.
— Яко си го загазил, Йес.
Той се намръщи.
— Матиас, Нина позволи на Корнелис Смеет да я хване за задника.
Нина рязко спря да се смее.
— Ще ти обърна зъбите с хастара навън.
— Това е физически невъзможно.
— Вдигам мъртвите, пич. Сериозно ли ще ми казваш какво мога и не мога?
Иней кривна глава настрани.
— Йеспер Люелин Фейхи? — каза тя с тежко ударение на втората дума.
— Млъкни — сопна се той. — Името се предава в семейството.
Иней се поклони тържествено.
— Както кажеш, Люелин.
— Каз? — погледна го предпазливо Йеспер.
Но Каз бе вперил невиждащ поглед в нищото, физиономия, която Вилан познаваше.