И точно тогава видя Кювей да стои на прага, ококорен, с провиснала уста, шашнат.
— Какво? — попита Йеспер. — Шуаните не се ли целуват преди пладне?
— Няма откъде да знам — отвърна горчиво Кювей.
Само дето не беше Кювей. Не беше Кювей!
— Ох, светци — изпъшка Йеспер. Не Кювей стоеше на прага, а Вилан ван Ек, обещаващият бомбаджия, странното богаташко хлапе. А това означаваше, че Йеспер току-що е целунал…
Истинският Кювей натисна същия глупав клавиш на пианото и се ухили безсрамно през гъстите си черни ресници.
Йеспер се завъртя на пета към вратата.
— Вилан…
— Каз ни вика в дневната.
— Аз…
Но Вилан си тръгна. Йеспер зяпаше празната врата. Как е могъл да допусне такава грешка? Вилан беше по-висок от Кювей, лицето му беше по-тясно. Ако не беше толкова вбесен и объркан след сбиването с Каз и спора с баща си, Йеспер никога не би ги объркал. Съсипал бе всичко.
Ръгна обвинително с пръст Кювей.
— Да беше казал нещо!
Кювей вдигна рамене.
— Ти беше много смел на Черното було. И щом всички вероятно ще умрем…
— Мамка му! — изръмжа Йеспер и тръгна към вратата.
— Много хубаво се целуваш — извика след него Кювей.
Йеспер се обърна.
— Я да те питам нещо. Колко добре разбираш керчски? Честно?
— Доста добре.
— Хубаво, тогава дано разбереш точно какво имам предвид. Ти, пич, си голяма беля. Не си струваш неприятностите.
Кювей се усмихна широко, видимо доволен от себе си.
— Според Каз, струвам много в момента. Йеспер завъртя очи към тавана.
— Един дол дренки сте.
25. Матиас
Събраха се отново в дневната на апартамента. По молба на Нина Колм беше поръчал още гофрети и купа ягоди със сметана. На отсрещната стена имаше голямо огледало, което привличаше погледа на Матиас като магнит — имаше чувството, че огледалото е прозорец към друга реалност.
Йеспер беше събул ботушите си, седеше на килима, свил колене към гърдите си, и току поглеждаше крадешком към Вилан, който седеше на дивана и се правеше, че не го вижда. Иней бе кацнала на прозоречния перваз, равновесието й бе така съвършено, че изглеждаше лека като перце, птица, която се готви за полет. Кювей седеше в края на по-малкото канапе, разтворил една от тетрадките си, а Каз се беше отпуснал на лилавото кресло с високата облегалка, вдигнал болния си крак на ниската маса и облегнал бастуна на бедрото си. Беше пришил някак отпрания си ръкав.
Нина се беше сгушила до Матиас на голямото канапе, облегнала глава на рамото му, пръстите й оцапани в червено от ягодите. Странно му беше това. Във Фйерда дори съпрузите не показваха чувствата си така пред други хора. Най-много да се държат за ръце и да танцуват заедно на някой панаир. Не че не му харесваше, напротив. Хем не можеше да се отпусне напълно, хем му се искаше Нина да седи до него завинаги.
Не друго, а солидното присъствие на Колм променяше образа в огледалото. Заради него хлапетата в стаята изглеждаха по-малко опасни, сякаш са група деца, уморени след шумно празненство за рожден ден, а не отрядът, проникнал в Ледения палат и надвил фйерданската военна машина само с ума и смелостта си.
— Добре — каза Нина и осмука ягодовия сок от пръстите си по начин, който заличи всяка рационална мисъл в главата на Матиас. — Като казваш наддаване, нямаш предвид истинско…
— Кювей ще се предложи за продан.
— Ти луд ли си?
— Сигурно щях да съм по-щастлив, ако бях луд — отвърна Каз. Отпусна ръка върху главата на бастуна си. Ръка с вездесъщата ръкавица, естествено. — Всеки керчеки гражданин и изобщо всеки свободен гражданин, който е дошъл в Керч, има правото да се продаде по договор. Това не просто е уредено от закона, това е бартер, сделка, а както знаем, в Керч сделката е нещо свещено. Кювей Юл-Бо има свещеното право, одобрено от Гезен, бога на трудолюбието и търговията, да предостави живота си на милостта на пазара. Иначе казано, може да предложи услугите си на търг.
— Искаш да се продаде на онзи, който предложи най-високата цена? — попита невярващо Иней.
— И да, и не. Идеята е най-високата цена да бъде предложена от наш човек. Така ще нагласим търга, че да сбъднем мечтата на Кювей — цял живот да пие чай от самовар в Равка.
— Баща ми никога няма да го допусне — каза Вилан.
— Не би могъл да го спре. Търгът за нечий договор е под защитата на най-строгите закони в този град — и светските, и религиозните. Обяви ли веднъж Кювей, че предлага услугите си срещу договор, никой не може да спре търга, докато наддаването не приключи.