Йеспер избухна в смях.
— Супер! Може на мен да ми купят бомбе от чисто злато в този ред на мисли.
— Това би било незаконно — обади се Вилан. — Търгът ще се проведе под надзора на Съвета и членовете му нямат право да манипулират изхода от наддаването.
— Естествено — рече Каз. — И те го знаят. Кювей и баща му са се свързали с тях за съдействие, но нашите умници толкова са се уплашили да не накърнят неутралитета си, че са отказали. Ван Ек видял в това възможност да направи много пари и оттогава действа зад гърба на колегите си. — Размърда се в креслото. — Какъв е планът му от самото начало? Изкупува ферми за юрда с идеята да контролира предлагането, когато тайната за юрда парем излезе на бял свят. Ван Ек ще спечели, без значение кой ще прилапа Кювей. Опитайте се да мислите като него, като търговци. Когато Кювей Юл-Бо, син на Бо Юл-Баюр, обяви, че предлага услугите си на търг, Търговският съвет ще съобрази, че тайната на парем много скоро ще стане публично достояние. Което ще им развърже ръцете. Ще се намесят, за да съхранят личното си богатство и мястото на Керч в световната икономика. Нямат право да манипулират търга пряко, но поне ще се опитат да извлекат максимална печалба за себе си без значение кой ще спечели наддаването.
— Ще се юрнат да купуват юрда — каза Вилан.
— Именно. А ние ще учредим консорциум за търговия с юрда, шанс за всички инвеститори, които искат да изкарат добри пари, докато светът отива по дяволите. Ще предоставим възможност на търговците от Съвета, а алчността им ще свърши останалото.
Вилан кимна ентусиазирано.
— Парите изобщо няма да стигнат до консорциума. Ще ги отклоним към Равка, за да наддават с тях за Кювей.
— Нещо такова — рече Каз. — Без малкия процент, който ще заделим за себе си. Както го правят банките.
— Но кой ще е подставеното лице? — попита Йеспер. — Ван Ек ни познава всичките, освен Нина и Спехт. Дори ако уредим някак един от нас да бъде прекроен или ако вкараме външен човек в играта, Съветът няма да инвестира парите си при някакъв новобранец без финансова история и препоръки.
— А дали ще инвестират при производител на юрда, отседнал в най-скъпия хотелски апартамент на Кетердам?
Колм Фейхи вдигна очи от кафето си.
— Кой, аз?
— Абсурд! — каза Йеспер. — Няма да стане, Каз.
— Той знае всичко за юрда, говори керчски и земски, идеален е за ролята.
— Да, и има честно лице — допълни горчиво Йеспер. — Не си го настанил в този хотел, за да го опазиш, а за да изградиш ролята.
— Беше резервен изход, нищо повече.
— Нещо като застраховка?
— Да.
— Не искам да забъркваш баща ми в това.
— Той вече е забъркан, Йес. Ти го забърка, когато го накара да ипотекира фермата си, за да плати за бакалавърската ти степен по прахосничество.
— Не! — повтори Йеспер. — Ван Ек веднага ще направи връзката между Колм Фейхи и Йеспер Фейхи. Той не е идиот.
— Колм Фейхи не е отседнал в „Гелдренер“. Той беше наел стая в малка странноприемница близо до университета, а според пристанищните документи е напуснал Кетердам преди няколко дни. Човекът, отседнал тук, се казва Йоханус Ритвелд.
— Този пък кой е? — обади се Нина.
— Фермер от малък град близо до Лиж. Семейството му живее там от години. Човекът има холдингови дружества в Керч и в Новий Зем.
— Но кой е в действителност? — настоя Йеспер.
— Това няма значение. Мислете за него като за сбъднатата мечта на търговците от Съвета, плод на въображението им, който ще им помогне да направят печалба от катастрофата с парем.
Колм остави чашата си.
— Ще го направя.
— Тате, идея си нямаш в какво се забъркваш.
— Вече укривам бегълци от закона. Така или иначе съм съучастник, поне да свърша нещо полезно.
— Ако нещо се обърка…
— Какво имам да губя, Йес? Ти и фермата сте най-важните неща за мен, целият ми живот. Само така мога да ви защитя.
Йеспер скочи от пода и взе да крачи пред прозореца.
— Това е пълна лудост — каза той и разтърка тила си. — Никога няма да се хванат.
— Няма да искаме твърде много — рече Каз. — Точно в това е номерът. Ще обявим ниско минимално участие, да речем два милиона крюге. И ще ги оставим да чакат. Шуаните са тук. Фйерданците. Равкийците. Търговците от Съвета бързо ще изпаднат в паника. На бас, че много скоро ще получим по пет милиона от всеки член на Съвета.
— Те са тринайсет — каза Йеспер. — Говориш за шейсет и пет милиона крюге.
— Най-малко.
Матиас се намръщи.
— Дори цялата градска стража да се изсипе на търга с все Съвета на приливите, можем ли да гарантираме безопасността на Кювей?