— Освен ако не държиш някъде еднорог, който да го отнесе към дъгата, никой и нищо не може да гарантира напълно безопасността на Кювей.
— Аз не бих разчитала на особено съдействие от страна на приливниците — каза Нина. — Появявали ли са се изобщо на публично място?
— Да, преди двайсет и пет години — отвърна Каз.
— И смяташ, че сега ще се покажат, за да защитят Кювей? Не може да го изпратим сам на търга.
— Няма да е сам. Аз и Матиас ще бъдем с него.
— Вашите лица са разлепени из целия град. Дори с най-добрата маскировка…
— Без маскировка. По закон Съветът на търговците е негов представител, но Кювей има право сам да избере охраната си за аукциона. Ние ще сме с него на подиума.
— На подиума?
— Търговете се провеждат в Бартерната църква, точно пред олтара. Какво по-свещено място от това? Идеално е — затворено пространство с множество точки за достъп и на крачка от канала.
Нина поклати глава.
— Каз, веднага, щом Матиас стъпи на онзи подиум, половината фйерданска делегация ще го познае, а ти си най-търсеният престъпник в Кетердам. Ако се появите на аукциона, ще ви арестуват и двамата.
— Докато не свърши търгът, не могат да ни пипнат.
— А като свърши? Тогава какво — попита Иней.
— Тогава нещо друго ще им отвлече вниманието по най-драматичен начин.
— Не, трябва да измислим нещо друго — каза Йеспер. — Някаква сделка с Ролинс?
Вилан сгъваше и разгъваше една ленена салфетка.
— Нямаме какво да му предложим.
— Никакви сделки повече — отсече Каз. — Изобщо не трябваше да ходя при него.
Йеспер вдигна вежди.
— Ти сериозно ли признаваш, че си направил грешка?
— Имахме нужда от капитал — рече Каз и стрелна за миг с поглед Иней. — Не съжалявам, че отидохме при Ролинс, но признавам, че трябваше да измисля друг начин. Седнеш ли на една маса с него, вече си загубил. Той е банката. Има достатъчно ресурси да играе, докато на теб не ти изневери късметът.
— Това сега не е ли същото? — попита Йеспер. — Тръгваме срещу правителството на Керч, бандите на Кацата, шуаните…
— И Фйерда — добави Матиас. — А също земците, келците и който друг се появи на търга. Посолствата са пълни, а ние не знаем докъде се е разпространил слухът за парем.
— Ще ни трябва помощ — каза Нина.
— Знам — кимна Каз и взе да оправя ръкавите си. — Точно затова отивам в Ребрата.
Йеспер спря на място. Иней поклати глава. Всички го гледаха втренчено.
— Какви ги дрънкаш? — повиши глас Нина. — Има награда за главата ти. Всички в Кацата го знаят.
— Сам видя Пер Хаскел и Утайките преди малко — каза Йеспер. — Мислиш, че ще убедиш стареца да те подкрепи, сега, когато целият град се е наточил да ти види сметката? Знаеш, че Хаскел няма дупе за това.
— Знам — отвърна Каз. — Но за този удар ми трябва по-голям отряд.
— Демджин, този риск е твърде голям, не си заслужава — каза Матиас и с изненада откри, че наистина го мисли.
— Когато всичко това приключи, когато си вземем своето, накажем Ван Ек, а Ролинс си плюе на петите, тези улици ще бъдат мои. Не мога да живея в град, където вървя с наведена глава.
— Въпросът е да ти остане глава, Каз — обади се Йеспер.
— Ранявали са ме с ножове, с куршуми, а на юмруците, дето съм отнесъл, отдавна съм им загубил бройката. И всичко това, за да си отделя малко парченце от Кетердам. Заради този град проливах кръвта си. И ако Кетердам ме е научил на нещо, то е, че кръвопролитието никога не е достатъчно. Винаги може още.
Нина посегна да стисне ръката на Матиас.
— Гриша още са в посолството, Каз. Знам, че не даваш пет пари, но трябва да ги измъкнем някак от града. Както и бащата на Йеспер. И всички нас. Без значение кой ще спечели наддаването, Ван Ек и Пека Ролинс няма просто да подвият опашки и да бият отбой. Нито те, нито шуаните.
Каз се изправи с помощта на бастуна си.
— Така е, но аз знам от какво се страхува този град. Кое го ужасява повече от Шу, Фйерда и всички банди на Кацата, взети заедно. И ти, Нина, ще им го дадеш.
26. Каз
Каз седя на онова кресло часове, отговаряше на въпросите им и подреждаше пъзела. Вече виждаше окончателната форма на плана, необходимите стъпки по подготовката, безбройните спънки и рискове. Беше чудовищен план, чудовищно налудничав, но само такъв план можеше да доведе до успех.
Йоханус Ритвелд. Казал им бе една частична истина. Йоханус Ритвелд не съществуваше. Каз го беше сглобил от второто име на Йорди и фамилията им, създал беше самоличността на измисления фермер не сега, а преди години.